— Време ли е?
Познах гласа на графа.
— Да, звездите ни благоприятстват. Как се отваря това?
Графът приближи до масата, раздаде се музикален звън, последван от няколко бързи изщраквания.
— Заповядайте, лейди Йена.
— Не ме наричайте лейди, графе.
— Както желаете, ле…
— Лафреса. Така ме нарича Господарят.
— О! — разбиращо възкликна графът.
— Спаси ме! По-бързо! Вземи ме! Спаси ме! — викът на ключа избухна в главата ми и за миг пред очите ми притъмня.
Нищо не можех да направя, ако ще и сто арбалета да имах! Не мисля, че обикновен арбалетен болт ще причини каквато й да е вреда на Лафреса. Оставаше ми само да чакам и да се моля на боговете.
— Графе, отдръпнете се, трябва да се съсредоточа.
Лафреса запя на непознат за мен език и новите крясъци на ключа зазвучаха в главата ми. Краката в червени обувки тактуваха странен и завладяващ ритъм, който се преплиташе с тихата песен на Лафреса и като живак изпълни замрялата в очакване стая.
— Спаси ме! Не искам! Нашите връзки са силни!
Болката в ушите беше непоносима, стиснах главата си с ръце, но това изобщо не ми помогна.
Песента на Лафреса ставаше все по-силна и по-силна, думите й вплитаха в музиката магия, звучаха и гърмяха над главата ми. С цялото си тяло чувствах как се пропукваха връзките, свързващи ме с ключа на Миралисса. Сякаш ми трошаха пръстите с чук.
— Нашите връзки са силни!
— Нашите връзки са силни — като омагьосан прошепнах аз.
— Силни… — сякаш чух облекчена въздишка.
Болката леко намаля, но Лафреса повиши глас и пръстите пак ги заудряха, а в ушите ми сякаш изливаха врящо олово.
— Нашите връзки са силни — отново прошепнах аз.
— Графе! Имам нужда от кръв, не мога да се справя! — извика Лафреса между виковете.
Изгарящият огън се разля по пръстите ми, но аз вече знаех какво да правя. Те не могат да разрушат връзките, докато съм наблизо. Ключът — това безсловесно и неживо, но в същото време разумно създание — беше на моя страна.
Ако не грешах, така май звучеше част от пророчеството на моя най-добър приятел Кли-кли. Честно казано, радвах се, че ключът е на моя страна.
— Нашите връзки са силни, нашите връзки са силни, нашите връзки са силни, нашите връзки са силни, силни, силни, силни, силни…
Как ти се струва тази магия, Лафреса? Харесва ли ти?!
Пеенето спря така внезапно, както и започна — едва сега можеше да се чуе тежкото дишане на Лафреса.
— Какво става, лей… Лафреса? — гласът на графа сега беше като глас на гарван — дрезгав и противен.
— Не знам — уморено отвърна тя. — Тази дилетантка е наложила такива връзки на ключа, че не мога да се справя с тях. Графе, онзи човек, който ме посрещна, още ли е тук?
— Ролио ли? Да, още е тук.
— Спомням си, че Играчът му даде задание да се отърве от точно определен човек, нали така?
— Абсолютно вярно.
— Нека го направи незабавно — ключът ми се противи, усеща близостта на човека, с когото е свързан. Нека вашият човек се отърве от намесата и аз ще опитам отново.
— Незабавно ще се разпоредя…
— Чакайте! Помогнете ми да стигна до стаята… Ключът ми изсмука всичките сили…
— Ръката ви, милейди.
— Помолих да не ме наричаш лейди! Впрочем, моля за извинение, графе. Прекалено съм уморена, за да остана учтива.
Изчаках отдалечаващите се стъпки да стихнат, а след това не мръднах още няколко минути, за да съм напълно сигурен, че няма да има неприятности.
Тихо като в гроб. Изпълзях изпод леглото, сложих предпазителя на арбалета и го прибрах обратно зад гърба си. Тази вечер щастливо се отървах, но трябва да побързам, Лафреса може да се върне всеки момент. А и Бледния го освободиха от каишката и сега ще трябва да си държа очите отворени и да спя с нож под възглавницата.
Свещта на масата беше наполовина изгоряла, а ковчежето се оказа затворено. Без значение колко изтощена от шаманството беше Лафреса, слугинята на Господаря не забравяше за бдителността и беше затворила капака, а може и магия да беше добавила… Вероятността върху ковчежето да има човешка магия или такава на светлите елфи беше нищожно малка, но нямаше да рискувам и ще направя малка проверка. Отворих прозореца на спалнята и погледнах навън. Храстите под прозореца бяха неподвижни и само можех да се надявам, че Кли-кли се крие някъде там. Вятърът веднага изгаси свещта. Е, мракът да я отнесе! Благодарение на ярко сияещата луна в стаята беше достатъчно светло. След като извадих от чантата подходящата стъкленица, капнах една капка върху капака на ковчежето. Капката падна, разпръсна се и остана неподвижна. Тук човешката магия напълно отсъстваше, иначе капката щеше просто ще изчезне. Оставаше шаманство или изобщо нищо… Ще се надявам на медальона на Кли-кли.