— Позволете да ви посъветвам, лейди Миралисса. По-добре излезте през Мръсната порта, нея никога не я затварят през нощта, а стражниците за една монета изобщо няма да си спомнят за вас.
— Така и ще направим, мастер Квилд, а сега, сбогом!
Квилд се поклони още веднъж, пожела ни приятно пътуване и се скри в хана.
— За монета ще ни забравят, а за две много дори ще си ни спомнят — подхвърлих аз, без да се обръщам към никого конкретно.
— Правилно разсъждаваш, крадецо. Нека мастер Квилд си мисли, че ще преминем през Мръсната. Няма да навреди нито на него, нито на нас. А ние ще опитаме да напуснем града през Празничната.
Бас седеше на верандата и с интерес и видимо облекчение наблюдаваше нашите приготовления. Бас! Мракът да ме отнесе, съвсем бях забравил за него!
— Твоят кон — Ел подаде юздите на Бас.
— Благодаря, но аз повече се доверявам на краката си, ще се прибера пеша. Гарет, може ли за минутка? Трябва да поговорим.
Ел му прегради пътя:
— Ще имаш време да си говорите после. Сега идваш с нас.
— С вас?!
— С нас?! — учудих се и аз. — За какъв мрак трябва да идва с нас?! Само това ни липсваше!
— Тук двамата с теб мислим абсолютно еднакво, Гарет. Аз също съм на мнение, че твоят приятел трябва да остане тук, но треш Миралисса мисли другояче.
— Сега ще поговоря с нея — рекох решително. Аз наистина не исках да пътувам в една компания с Бас.
— Всичко е много просто, мастер Бас — елфийката от Дома на Черната луна вече беше до нас. — Ние не можем да те оставим тук…
— Ще започнеш да говориш — продължи Ел. — А нямаме нужда от това.
— Обещавам, че ще бъда ням като риба.
— Вие, хората, много обещавате, но малко изпълнявате. Дори да си прав, ако решиш да останеш тук, тогава наистина ще бъдеш ням като риба…
Нямаше нужда от допълнителни пояснения — или на коня и тръгва с нас, или крив елфийски нож в гърлото.
— Гарет! Кажи им! — обърна се към мен Бас.
— Съжалявам, но нищо не мога да направя — поклатих глава аз.
Миралисса беше права — дори и ако Бас не се раздрънка, можеха да го намерят хората на графа… Според елфийските разбирания по-лесно беше Бас да умре, но аз се затъпих и тъмните специално за него направиха изключение, осигурявайки му кон и възможност да пътува заедно с нас.
— Това е безумие! Сигурно самият Неназовим ме бутна да ви пресека пътя! — гневно избухна Бас, осъзнавайки, че няма изход и ще трябва да сподели пътуването ни. — И къде всъщност отивате?
— Не е нужно да знаеш, човеко, сядай на седлото и млъквай. А ако решиш да бягаш, помни — аз ще съм наблизо.
Ел още от първата минута на запознанството си с Бас питаеше огромна „любов“ към него.
— Върши после добрини! — все още ядосан, Бас се качи на коня. Трябва да отбележа, че го направи доста непохватно.
— Не се ядосвай, можеше и да е по-лошо — утеших го аз.
Пчеличка се потърка в мен, просейки лакомства, но аз нямах нищо в джобовете си и само разперих ръце.
— Вземи — Мармота ми подаде ябълка.
— Благодаря.
Пчеличка весело я схруска и одобрително ме погледна, молейки за още.
— Гарет! — Кли-кли, който изглеждаше като малка издатина на гърба на огромния си черен кон, приближи към мен. — Би ли ми върнал медальона?
— Разбира се — бях забравил за дрънкулката му. — Ето, благодаря.
— Няма защо — гоблинът го сложи на врата си. — Е, готов ли си за пътуването?
— Не.
— Ясно — ухили се шутът. — Нощувките под открито небе и бъркочите на Халас не са за теб.
Не успях да му отговоря, защото, бълвайки проклятия към небесата и зеления гоблин, се появи Делер:
— Кли-кли! Ти ли взе последната бутилка вино?
— Гарет, извинявай, но ще тръгвам — разбърза се шутът. — Не, нищо не съм вземал! Изобщо не ми е притрябвала твоята „Асминска долина“!
— А откъде тогава знаеш какво е виното? — подозрително се намръщи джуджето.
— Просто това ми дойде на езика.
— Кли-кли, сто… стой, на теб говоря! Ах, ти, крадлив запъртък!
Каквото и да става в нашия свят — Кли-кли си оставаше непроменен и верен на навиците си.
Минахме през Празничната порта без никакъв проблем. Сънените стражници не ни зададоха никакви въпроси и възможно най-учтиво ни отвориха портата, пускайки ни да излезем от града, без да полюбопитстват за целта на такова спешно излизане посред нощ. Златото, връчено на капрала, действаше по-добре от всякакви писма с печати на градския съвет.