— Пляс! — раздаде се от близките тръстики.
— Как само играе рибата, явно щуката е излязла на лов — изхриптя Чичо.
— Ех, да имаше сега една рибена чорбица — замечтано млясна Арнх. — Омръзнаха ми бъркочите на Халас.
— Като не искаш, не яж! — отряза гномът, чувайки последната реплика.
— Хайде, не се обиждай, Щастливец. И ти самия би хапнал риба — добродушно отвърна Арнх и отпусна крака в реката. — Ух! Топла като прясно мляко.
— Много неща бих ял. Но откъде да ги взема, това е въпросът!
— Хайде да наловим риба! — подскочи Кли-кли, осенен от гениалната идея. — Никога в живота си не съм ловил риба!
— А въдица откъде ще вземеш?
— Въдицата не е проблем. Ще вземем въже, няколко пирона, стръв и ще хвърлим по-навътре. Може пък някоя по-глупава да клъвне — поглаждайки брада, каза Чичо.
— Хайде! Какво ще кажете, да го направим, а? — нетърпеливо заподскача Кли-кли.
— Чичо! — откликна Делер, който в това време хранеше конете. — Да угодим на Кли-кли.
— Добре. Кли-кли, докато правя въдицата, намери някаква стръв.
— Разбира се! Веднага! — закрещя радостният Кли-кли и хукна да търси стръв.
— Като хлапе е — подсмихна се Бас, сядайки до мен. — Нищо няма да хванат, такава въдица само за жаби става.
— Не бързай да съдиш, аз с такава въдица като дете е-е-ей такива парчета хващах — разпери ръце Чичо.
— Стига сте дрънкали, по-добре елате до огъня, яденето е готово — извика ни Халас.
Почти бяхме изпразнили котлето, когато се появи Кли-кли.
— Махай я! — изрева Мармота и се отдалечи от гоблина. — Тя вони!
— Разбира се, че вони, нали е мъртва — каза Кли-кли, понесъл мъртва котка в протегнатите си ръце.
— Къде я намери, Кли-кли?
— В канавката до пътя, сгазена от каруца. Но отдавна. Честно, наистина! Червеите вече са й изяли очите!
— Не ни разваляй апетита! — отблъсна чинията от себе си позеленелият Мумр.
— Значи да я хвърля, така ли? Нали сами казахте, че ни трябва стръв — озадачено каза Кли-кли, примигвайки с очи.
— Но не и мъртва котка! Трябва малко да мислиш, Кли-кли!
— Чакай, Фенерджия — облиза си лъжицата Чичо. — А защо не? Какво рискуваме?
— Стомасите си — каза Халас, стараейки се да не гледа проскубания труп на нещастната котка. — Кажи им, Делер?
— Халас е прав — потвърди джуджето.
— Не се отчайвай, Кли-кли, сега ще сложим стръвта ти на куката.
— Ура! Страхотно! Благодаря ти, Чичо! — Кли-кли едва не изпусна котката в котлето с кашата.
От такова кощунство към храната му Халас за малко да получи удар и гоблинът побърза да се изнесе на брега, за да изчака Чичо там. Аз реших да погледам как ще протече подобен странен риболов и като станах от „масата“, тръгнах заедно с десетника към нетърпеливия Кли-кли. Чичо, без каквато и да е гнусливост, хвана котката за опашката, закачи я към самоделната въдица, после я разчекна и я метна в реката. Чу се силно „пляс“ и по водата се разбягаха водни кръгове.
— И сега какво? Веднага ли ще клъвне, а? — от нетърпение гоблинът заподскача на място.
— Може веднага, а може и по-късно. На, ето ти въжето, навий си го около ръката, като дръпне, веднага дърпай и ти — бавно каза Чичо, предавайки въдицата на Кли-кли.
Гоблинът седна на брега и започна да гледа спокойната водна повърхност, в която вече се отразяваха първите звезди.
— Слушай, Чичо — прошепнах тихичко на десетника, когато вече се бяхме отдалечили и вървяхме към огъня. — Кли-кли го разбирам, но ти поне би трябвало да знаеш, че за да уловиш каквото и да е на полуразложена котка, трябва много да се постараеш!
Чичо се усмихна:
— Ех, младост, мислиш ли, че не знам, Гарет?
— Тогава защо…
— Кли-кли, той е като дете. Гоблините порастват много по-късно, отколкото ние, хората. Нека да разпусне и да си почине. Само боговете знаят какво му коства да се прави постоянно на шут. Там, зад Иселина, започва Граничната зона и никой от нас няма да има време за почивка.