— Толкова ли е лошо?
— Граничната зона, разбира се, не е Безлюдните земи, но орки могат да се появят в най-неочаквания момент. За Първите да пуснат наказателен отряд по нашите земи си е нещо съвсем нормално и ще трябва да си държим очите отворени, ако искаме да избегнем загубите. Двама вече загубихме… Проклятие! Какъв, да ме отнесе мрака, десетник съм, щом не можах да ги опазя?!
— Добър, Чичо, добър. За смъртта на Котката и Гръмогласния вина нямаш — това беше всичко, което можех да му отговоря.
— Забрави — въздъхна Чичо. — Просто съм твърде стар за подобни походи. Крайно време е да си взема спечелените пари и да си направя собствена кръчма. Като приключим с тази работа, така и ще направя.
— Същото каза и когато се върнахме от последния поход, Чичо — излезе на светло Медения. — На гърбавия гърбицата не се изправя!
— Я да мълчиш, сукалче! Аз все още съм десетникът тук — добродушно му се сопна Чичо. — Как да ви оставя сами вас, идиотите?
С това разговорът приключи.
От водата лъхаше свежест, една по една звездите засияваха в небето. Дивите постлаха одеяла на тревата и се приготвиха за сън.
— Къде все пак отиваме, Гарет? — попита Бас, като пъхна сгъната дреха под главата си.
— Ти просто спи, човеко — усмихна се елфът. — Щом пристигнем, първи ще те уведомя.
— Ако е в Граничната зона, бих искал да имам време да оставя потомство и да направя завещание.
— Шегаджия е твоето приятелче, Гарет. Дали да не го направим втори шут? — ухили се Мармота. — Вече ти казаха, заспивай и не се притеснявай за нищо.
— Заспивам — недоволно изсумтя Бас и затвори очи. Ел още веднъж го погледна внимателно и потъна в тъмнината — да поеме първата стража.
— К… Кълве! Кълве! Кълна се във Великия шаман Тре-тре, кълве! — крещеше шутът.
Пискливите крясъци на гоблина се забиваха в мозъка и прогонваха съня. Отворих очи и ядосано изругах. Звездите все още сияеха на небосклона, но зората вече се разпалваше на изток. Тревата, одеялата и дрехите бяха покрити с фин диамантен прах роса. Потреперих — беше още студено, а през нощта дрехите ми се бяха пропили с влага.
Върбите бяха застинали като черни сенки на фона на небето и избледняващите звезди. До една от тях подскачаше малка и много добре позната ми фигурка в неизменното си наметало с остра качулка.
— Клъвна! Честна дума, клъвна! — крещеше фигурката. — Помагайте! Тя клъвна!
— А-а-а, върви в мрака! — изстенах аз и се върнах под одеялото.
Моето мнение беше споделено от всички събудили се. Халас се повдигна на лакът и като погледа за миг как гоблина танцува като луд, замърмори гневно.
— Кли-кли, млъкни! — посъветва го Мумр, без дори да отваря очи. — Още е тъмно.
— Как не разбирате! Тя клъвна! Честна дума, не лъжа! Сами вижте! По-бързо! Не мога да я измъкна!
— Чичо! — каза изпод нахлупената на лицето му шапка Делер. — Ти си виновен за това, така че иди и виж какво кълве на нашия лъжец. И го накарай да млъкне.
— По-бързо! Връвта ще се скъса! Не чувате ли, че кълве?!
— Проклет да е мигът, в който реших да го уча да лови риба! — Чичо с въздишка стана от земята, навлече кожената куртка и се запъти към превъзбудения гоблин.
— Чичо, виж! Хванах риба!
Е, това вече беше прекалено, сега просто няма да заспя!
— Гарет, при Кли-кли ли отиваш? — измърмори Бас.
— Защо?
— Ритни го и от мен — каза Бас и се обърна на другата страна.
Погледнах го с едва прикрита завист — винаги беше трудно да събудиш Бас.
— Да отидем да видим какво е хванал — ставайки, изръмжа и Медения.
Над спокойната водна повърхност се стелеше разкъсаното одеяло на мъглата. Виковете и крясъците на гоблина се разнасяха далече по реката.
— Гарет! Гарет! Виж! Аз я хванах! Тя клъвна! Честна дума, тя клъвна! Изведнъж — хоп! Едва не ме събори във водата! А аз не мога да плувам! Падна ли, до там съм! Или вече го казах? Гарет, хванах я — това е важното!
Въжето, опънато като струна, конвулсивно потръпваше. Гоблинът се беше досетил да омотае няколко пъти свободния край около ствола на най-близката върба.
— Дърпа, казваш? — Чичо с жест на опитен рибар се опита да издърпа въжето. — Ух, добре се е закачила! И колко е силна! Меден, помогни!
Десетникът и мускулестият воин, пъшкайки, започнаха да теглят въжето, а Кли-кли го навиваше около забита в земята пръчка.