„Да оплакваме ли? Кого? — помислих тъпо. Главата ми нещо не съобразяваше, в устата си все още имах вкус на речна вода и кал. — Мрак! Нима никой друг не е успял да се измъкне от ферибота?“
Чичо, Арнх, Змиорката, салджиите… Всички да са загинали?! Не може да бъде… Това просто не може да бъде!
Не веднага забелязах Змиорката в мокрите му дрехи. Излиза, че беше плувал пред мен. Гърдите на гаракеца се надигаха конвулсивно, явно и него плуването го беше затруднило. Но воинът не беше изоставил остриетата си и можех само да си представям какво му е коствало да доплува сам до брега.
Елфите, с лъкове в ръце, мълчаливо чакаха кога фериботът, който вече се намираше в средата на реката, се приближи на разстояние за изстрел.
— Гарет, да се махаме! — подскочи към мен Бас. — Сега тук ще стане касапница!
— Истината казва, Гарет — обади се Халас. — Вие не сте воини, по-добре да изчакате зад нас. Ех, да имаше сега едно оръдие, как само щях да ги подредя!
— Оръдие! — засмя се Кли-кли и се освободи от многострадалния си плащ. — Браво на теб, Щастливец! Ама разбира се, че оръдие! Гарет, ставай! Къде ти е чантата?! Давай оръдието!
— Кли-кли, за какво говориш? — попитах, ужасен от мисълта, че след плуването гоблинът е полудял от страх.
— Да, точно така! — и без да обяснява нищо, Кли-кли скочи към захвърлената от мен чанта и като изсипа всичко на земята, започна да рови в магическите флакони. — Ето го!
Кли-кли вдигна високо над главата си флакон с тъмночервена течност, в която плуваха златисти искри, и го удари в земята. Почти веднага от въздуха се появи истинско гномско оръдие.
— Мамка му — промълви Делер, опулил очи.
А Халас просто онемя, в момента представляваше образец на статуя, на която челюстта е паднала и очите й са отишли на челото. Някой зад мен си пое въздух през стиснати зъби. Да, и самият аз, признавам, бях порядъчно изумен.
От цялото това пътуване и струпалите се върху нас беди аз напълно бях забравил за малкия инцидент, случил се още в двореца на Сталкон. Тогава Кли-кли открадна от мен точно такъв флакон и го разби в оръдието на гномите. Оръдието, както се и очакваше, веднага изчезна, а разярените гноми едва не разкъсаха Кли-кли на хиляди малки зелени парченца. Работата беше, че шутът използва върху оръдието заклинание за пренасяне. При него счупваш единия флакон в някаква вещ и тя изчезва, разбиваш другия — и тя се появява отново. Всъщност аз планирах това заклинание за Храд Спайн, в случай че открия несметни съкровища, но съдбата реши друго и вместо изумруди получихме оръдие.
— Халас, действай! — гласът на гоблина извади Щастливеца от ступора и съзерцанието на една от великите тайни на гномите.
Гномът подскочи към оръдието.
— Заредено ли е?
— Изглежда да…
— Сега ще проверим… Да, всичко е наред! Делер, Меден! Помагайте!
Тримата започнаха да насочват оръдието към приближаващия ферибот.
— И много ли такива изненади криеш в ръкава си, приятел? — малко нервно попита Бас.
Не му отговорих нищо, цялото ми внимание беше насочено към Халас, който свещенодействаше над оръдието. В момента гномът разпалваше лулата си и същевременно командваше Делер и Медения.
— Корекция лека трябва да се направи. Корекция! Ти изобщо знаеш ли какво е това корекция, тъпако?!
— Ще ти покажа после аз кой от нас е тъпак! — изпръхтя зачервения от напъването Делер, докато се опитваше да премести оръдието още няколко сантиметра.
— Стоп! Всички назад, сега ще работи майсторът!
— Стрелял ли си друг път? — предпазливо попита Мармота.
— Аз съм гном, барутът е в кръвта ни! — Халас, присвил очи, наблюдаваше ферибота.
— Барутът не тече — веднага се заяде джуджето, но гномът го игнорира.
— Не забравяй, че имаш само един изстрел.
— Не ме разсейвай, Кли-кли! — изрева гномът. — Всички, запушете си ушите!
Аз побързах да последвам съвета му. Халас поднесе горящата лула към някакъв улей на оръдието, отдръпна се и като пъхна показалци в ушите си, зачака.
Над оръдието се изви сив дим…
— БУ-У-УМ!
Оръдието потъна в смрадлив сив дим и отскочи назад. Във въздуха нещо изсвистя, а след това на мястото на ферибота към небето се устреми съскащ стълб от огън и дим, в който се смесваха вода, хора, коне, дъски…
— Бу-у-у-ум-ш-ш-ш! — достигна до нас…