— В десетката! — възкликна гномът. — Улучих! Улучих!
— Да-а-а!!! — закрещя Кли-кли. — На ви!
От ферибота и хората на него нямаше останало нищо, освен отломки по водата.
Хората на графа на отсрещния бряг също гледаха към мястото, където до преди малко плаваха приятелите им. После няколко конници се посъветваха и цялата кавалкада се устреми далеч от брега.
— Сега да имах второ гюле — Халас любовно погали оръдието.
— Къде отиват? — попита Фенерджията.
— Да търсят откъде да преминат! — изплю Медения. — Поне двадесет души са…
— Двайсет и осем — каза Ел, сваляйки тетивата от лъка.
— Именно. Трябва да се махаме, преди да пресекат…
— Няма да пресекат — поклати глава Миралисса, изпращайки с поглед ездачите. — Тук Иселина се разлива много широко, а до най-близкия ферибот има повече от четиридесет левги.
Започнах да изстисквам ризата си. Мократа дреха залепваше за тялото, беше ми студено и противно.
— Меден — каза Алистан, гледайки успокояващата се водна повърхност. — Поеми командването… Сега ти си… десетник.
Какъв ти десетник… От десетте Диви бяха останали шест човека.
— Може да излязат, а? — тъжно попита Медения. И той като всички останали гледаше към водата. — Може да са изплували надолу по течението?
— Не са изплували. Не биха могли, Меден — навъсено изсумтя Змиорката. — Аз скочих във водата веднага след Гарет. Чичо просто нямаше време, беше в средата на ферибота с конете. А Арнх… Той беше с ризницата, а и с други железа… Дори да е скочил, потънал е на дъното като камък…
Всички мрачно мълчаха. Как ще сме без сивокосия Чичо и лъщящата плешивина на жителя на Пограничното кралство? Не можех да повярвам, че вече ги няма.
— Да пребъдат в светлината — глухо произнесе Делер и свали шапката си.
Кли-кли подсмръкна и избърса очи, опивайки се да скрие сълзите…
Потеглихме след час, едва когато Дивите приключиха с обредите за загиналите приятели, а Халас зарови оръдието. Гномът настояваше и твърдеше, че най-голямата тайна на неговия народ не трябва да попада в чужди ръце.
Настроението на всички беше мрачно и тъжно, което не беше изненадващо. Тръгвахме на път, отдалечавайки се от Иселина, която за всички нас завинаги щеше да остане Черната река.
Глава 12
Продалият се
Цялата следваща седмица пришпорвахме конете си на югоизток, приближавайки се до Граничната зона — земи, съседни на Пограничното кралство и Заграбия.
На десетки левги наоколо се простираше хълмиста равнина, прекъсвана от тесни рекички, буйни потоци и рехави горички. Селата в района бяха малко, през последните два дни видяхме само едно, но го заобиколихме, защото не искахме селяните да ни виждат.
Земята по тези места беше плодородна, мазна, тревата беше сочна и буйна, но желаещите да пресекат Иселина и да населят тази част на кралството не бяха толкова много. Отпред беше Граничната зона, а зад нея се простираха източните гори на Заграбия и прочутата Златна гора, където живееха орките.
Алистан все повече и повече ни насочваше на югоизток, заобикаляйки търговските маршрути между Валиостр и Пограничното кралство. Както го разбирах аз, той разчиташе след седмица да ни изведе до границата между кралствата, а оттам вече по права линия да насочи отряда директно към горите на Заграбия.
Товарните ни коне загинаха на ферибота, отнасяйки със себе си всички наши припаси и повечето доспехи. Халас и Делер дълго оплакваха загубата на броните си, но, естествено, нищо не можеха да направят. Останаха ни само броните, които бяха на конете, преминали с първия курс, а елфите запазиха броните, на чиито гърди бяха гравирани гербовете на домовете им. Мармота и Фенерджията останаха без каквато и да е броня, ако не броим куртките от варена кожа с пришити по тях метални пластини. Алистан Маркауз загуби копието си. Продуктите, резервните дрехи и още много неща останаха на дъното на реката. Но ние не гладувахме, в този район дивеч имаше в изобилие и на огъня ни винаги се печеше някакво месо.
На четвъртия ден след злощастното преминаване на Иселина времето окончателно се влоши и заваля дъжд. Той не спря да ни тормози цели пет дни и се наложи да се увивам в плаща, любезно предоставен ми от Еграсса.
Безспирен дъжд, изливащ се от ниски сиви облаци — това винаги е равно на мокро, студено и гадно. Особено трудно беше ставането сутрин и разпалването на огъня. Краката и ръцете са схванати, все едно си спал не на трева, завит с плащ от непромокаема дрокра, а на сняг. Кли-кли настина, започна да кашля, носът му текна. Мармота го лекува с някакви билкови отвари, от които гоблинът продължи дълго да плюе и да се мръщи, заявявайки, че никога в живота си не е пил такава горчилка.