— Как така успяха да ни намерят, лейди Миралисса?
Тя веднага разбра за какво питам:
— Не знам, Гарет. Напоследък много неща не знам и не разбирам… Не трябваше да ни намират толкова бързо, бях поставила защита… — тя въздъхна. — Може би тази жена чувства ключа…
Веднага ми се прииска да го сваля от врата си.
— А може и да не е ключът… Някакъв знак, по който ни следват.
— Това, което улучи ферибота, беше Кронк-а-Мор, нали?
— Да. Най-опасната магия на огрите, а сега я владее човек. Тази вещица няма опита на Неназовимия, и това, което направи, трябваше да я убие на място…
— Но не я уби.
— Да. Домът на Силата е способен да защити своите слуги — казвайки това, Миралисса внимателно ме погледна.
— Не разбирам — поклатих глава аз. — Чувам звън, но не знам къде е камбаната. Домът на Силата за мен е просто звук и нищо повече. Не е ли време да спрем с тази игра на загадки?
— Времето за отговори все още не е дошло, Танцуващ в сенките — този път шутът се беше приближил незабелязано и стоеше зад мен.
— Страхувам се, че когато дойде времето, ще бъде твърде късно, шуте — отговорих доста гневно аз. — Уморих се от загадки! Уморих се от моите сънища!
— Ти си Танцуващ в сенките, затова имаш такива сънища — тържествено каза Кли-кли.
— Сега по-скоро приличаш не на кралски шут, а на тлъст свещеник, който дрънка божествени глупости, за да изтръска още няколко монети от енориашите.
— Какво искаш да знаеш, Гарет? — въздъхна шутът и седна до мен.
— Всичко.
— Похвално желание — ухили се гоблинът. — Но не можеш да обхванеш необхватното. Добре, ще ти разкажа… вече не си дете и мисля, че си способен да схванеш… Ще ти разкажа за четирите Велики Дома и Сътворението. Тази история ми я разказа дядо ми. Ние, гоблините, помним това, което орки и елфи са забравили, помним и това, което вие, хората, никога не сте знаели.
— Решил си да ми разкажеш поредната гоблинска басня ли? — попитах го не много приветливо аз.
— Басня? Може би. Ти нали нямаш нищо против басните? Така си и мислех. Откъде да започна? Когато светът бил млад… Не, не така… Когато Сиала още не съществувала, когато дори боговете били невинни дечица, а за огрите никой не бил чувал, в цялата вселена имало само един свят. Сега го наричат Светът на Хаоса. Той бил първият свят, Първичният. В него живеели… — шутът за миг се поколеба. — Хора, предполагам… Веднъж един от тези хора открил, че сенките в техния свят са живи създания, макар и малко по-различни. Сенките се оказали семена, прототипи на други светове. Ако човек можел да контролира сенките, ако човек можел да танцува с тях, той можел да вземе коя да е сянка от Света на Хаоса и да създаде нов свят. Собствен свят. Е, или поне да се опита да създаде — не при всеки се получавало. На това били способни не всички, а един на милион, или двама, но в онези ледени времена те били много повече, отколкото сега. И хората, способни да създават светове от сенки, били наричани Танцуващи със сенките.
Аз потръпнах:
— Да не искаш да ме убедиш, че аз също мога да взема някоя сянка и ей така от въздуха да създам цял свят, не по-лош от Сиала?
— Колкото и да не ти се иска, Гарет, но ти си Танцуващ със сенки, от това не можеш да се отвърнеш. А колкото до сенките, ето ти моят отговор — не. Не можеш. Вече казах — само със сянка от Света на Хаоса може да се създаде нов свят. Сенките в нашия свят са си само сенки на сенките на сенките на сенките от Първичния свят. Те са мъртви и не могат да танцуват.
— Но ако попадна в Света на Хаоса, тогава всичко ще ми се получи?
— Откъде да знам? Това е просто приказка, а и ти не можеш да пътуваш между световете…
— И слава на Сагот, че е така — облекчено въздъхнах аз. — Продължавай нататък с лъжите…
— Та за какво говорех? А, да! Значи Танцуващите вземали сенки и създавали нови светове. Хиляди и хиляди нови светове се появили благодарение на тях. Но за да създават светове, Танцуващите вземали частица от техния свят и накрая дошло времето, когато Светът на Хаоса умрял. В него не останали никакви сенки, там дошъл мракът и Първичният огън. Хората го напуснали, разселвайки се по другите светове, и постепенно пътят към Първичния свят бил забравен. Никой от Танцуващите от онова време не се опитал да спаси Света на Хаоса, макар че лесно можели да го направят. Защо? Просто наоколо имало толкова много нови и необикновени светове, че струвало ли си да полагат усилия да възстановяват стария?