— Е, ти виждаш по-добре, Лотр, той нали твоята дъщеря сваля, а не моята — захили се кръчмарят и стана от масата. Тук нямаше какво повече да прави, беше казал всичко, което трябваше да каже, и Господарят щеше да е много доволен от тях…
Сред познатите си мастер Лотр беше известен като богат търговец. Продажбата на отвъдморски плодове се оказа печеливш бизнес, той доставяше стоките си на масите на много благородници от столицата, включително и на краля. Парите се лееха като река и затова не беше изненадващо, че вътрешният двор на магазина беше превърнат в цъфтяща градина с три ромолящи фонтана. Близо до един от тях на пейка седеше момиче, в момента заето с бродиране. На бялата тъкан вече се оформяха кървавочервен мак и небесносиня камбанка. Близо до момичето стоеше малчуган на около седем години. Момчето беше заето да пуска лодки във фонтана.
— Лиа? — каза Джок, приближавайки до момичето. Тя се откъсна от занятието си и се усмихна. Той обожаваше усмивката й.
— Джок! Колко се радвам, че дойде!
— Нима си мислила, че съм забравил за теб? — промълви той.
— Не, но нали днес е кралският турнир и трябва да си там…
— Никой турнир не струва колкото очите ти.
Лиа скромно сведе очи и се усмихна. После сложи бродерията настрани, грациозно се изправи и взе ягода от огромна чиния с плодове.
— Искаш ли?
— Благодаря, но баща ти ми даде праскова — и той й показа сочния плод.
— Губиш — отвърна тя и отхапа от сочната ягода.
— Ще спечеля този турнир за теб, Лиа — каза Джок и седна до по-малкия й брат, който беше погълнат от играта с лодките.
— Ах, Джок! Не чу ли за елфа?
— Чух, един от приятелите на баща ти ми каза. Елф или не, но аз ще спечеля този турнир за теб. Всеки в града ще научи, че Лиа, дъщерята на Лотр, е най-красивото момиче в Раненг. Никой елф няма да застане на пътя на стрелата ми!
Лиа откъсна цвете от лехата и започна да маха листенцата му едно по едно.
— Какво правиш?
— Гадая, Джок. Гадая дали ще спечелиш турнира днес.
— Но това е просто цвете.
— Прав си — въздъхна тя. — Джок, толкова съм развълнувана! Нека не разчитаме на глупавото цвете. Лун! Лун, ела!
— Какво? — братът на Лиа с неохота се откъсна от играта.
— Ела по-бързо, сега Джок ще ни покаже как стреля с лък!
Хлапето веднага заряза играта.
— Ето ти една ябълка, виждаш ли онази статуя на воин в края на градината? Забий ябълката на копието и бързо се върни.
— Веднага! — и Лун хукна да изпълни желанието на сестра си.
— Какво правиш, Лиа? — удивено попита Джок.
— Да видим — ако улучиш ябълката, значи ще спечелиш кралския турнир.
— Ябълката е много по-близо, отколкото ще е мишената на турнира — поклати глава Джок.
— Моля те! За мен! — помоли Лиа.
Джок се усмихна и кимна. Надяна ръкавицата на ръката си, натегна тетивата на мощния лък и извади стрела от колчана. Неговата стрела. Беше с виолетово перо и златиста ивица. Всеки знаеше стрелите на Джок Имарго. Лун се върна — ябълката, поставена от него, се зеленееше като петно върху копието на статуята.
Джок сложи стрелата, плавно издърпа тетивата към ухото си, задържа дъх и също така плавно го издиша. Тетивата звънко плесна в ръкавицата и стрелата с гневно жужене полетя. Секунда, и вече трептеше в голямата сочна ябълка.
— Ура! — весело изкрещя Лун и подскочи.
— Ах, колко си добър, Джок! — Лиа радостно запляска с ръце. — Ще спечелиш този турнир. Непременно ще го спечелиш! Къде тръгна?
— Да си взема стрелата.
— Чакай! — тя го хвана за ръката и като се надигна на пръсти, прошепна: — Остави я, ще ти я дам довечера.
Джок я погледна с радостна изненада. Лиа се усмихна, целуна го по бузата и изчурулика:
— А сега върви! Довечера ще отпразнуваме победата ти.
Той искаше да й каже нещо, но Лиа сложи пръст на устните му, още веднъж се усмихна очарователно и без да погледне назад, тръгна към фонтана. Джок за миг се поколеба, след което напусна градината. Време е да се подготви за турнира, нали Лиа очаква от него само победа.
Лиа изчака около пет минути, след което отново остави бродерията и тръгна към ябълката. Измъкна стрелата и внимателно я разгледа. Стрелата е в нея, Лун е улисан с лодките, баща й пие с приятели — в близко бъдеще никой няма да я търси. Трябва по най-бързия начин да занесе стрелата на Джок на точния човек, след което ще я чака наградата на Господаря. Тя се усмихна със същата онази усмивка, която Джок толкова много обичаше.