— А ако продължим по-нататък, тоя ще тича след нас и ще крещи за трима — резонно възразих на гнома. — Не ни трябва такова щастие.
— Аха — съгласи се Кли-кли и впи зъби в моркова. — Халас, ръкавът ти се е вдигнал.
Гномът изруга и пусна ръкава на кафявата си риза, скривайки татуировката във форма на червено озъбено сърце — емблемата на Дивите сърца. Дивите, придружаващи ни в похода, не трябваше да изпъкват и да афишират наляво и надясно, че са членове на легендарния отряд воини на Валиостр. В населените места момчетата усърдно криеха татуировките си под дрехите, за да не привличат излишно внимание към нашия отряд и да не дават повод за клюки. (Че някои ще седят и ще се чудят как така Дивите, които никога не са били известни с любовта си към дълги разходки, са толкова далеч от Самотния великан? А ако същите тези започнат да се замислят, много скоро ще започнат да си вадят изводи, което изобщо не ни се искаше, защото след изводите обикновено следват действията.) Макар че сега вече можеше и да зарежем анонимността. Тайното заминаване от Авендум отдавна не беше тайна, най-малкото не и за шаманите на Неназовимия, които вече се опитаха да ни направят засада на пътя между Авендум и Раненг.
— Почтени-и-и! — момчето дишаше тежко, очевидно беше напълно изтощено.
— Какво искаш, човече? — страховито се намръщи Халас. — Нямаш ли друга работа, освен да крещиш из целия град?! И без теб знаем, че сме почтени.
— Исках да предложа… — започна момчето, но Делер не го остави да довърши.
— Нищо не купуваме!
Джуджето и гномът се обърнаха и потеглиха, отказвайки да чуят какво се кани да им съобщи момчето. Аз едва забележимо свих рамене. Не му беше писано да продаде нещо на джудже.
— Чакайте! — извика той. — Вие нали търсите бръснар?
Халас замръзна с крак във въздуха, после бавно го отпусна и се обърна към нас. Лицето на гнома не предвещаваше нищо добро за момчето.
— Колко? — попита Халас, свивайки юмруци.
— Безплатно!
Това накара гнома здраво да се замисли. Той изсумтя, почеса се по врата и каза:
— Стори ми се да казваш, че ще ми извадят зъба напълно безплатно. Така ли е?
— Точно така!
— А? — замислено произнесе Халас и отново се почеса по врата. Сега гномът се разкъсваше между алчността и желанието да се бие.
— Това са пълни глупости, брадати! — ухили се Делир. — Безплатно нищо не се случва!
— И аз мисля така — Халас отново погледна момчето с лош поглед.
— Не, почтени! Аз не лъжа! В университета във факултета на лекарите ще ви направят всичко безплатно. Освен това не са бръснари, а истински лекари! Светила на науката! Професори!
— М-да? — все още недоверчиво каза Халас. — И тези твои професори нямат какво друго да правят, освен да вадят зъби на хората?
— Ами сега е седмицата на изпитите в Университета — обясни ни студентът. — Професорите казват на големите курсове как да лекуват, едновременно с това и показват, а след това изпитват как сме усвоили материала.
— Води ни, студенте — съгласи се Кли-кли вместо Халас.
— Чакай, задръж малко, зеления! — Халас, усещайки, че му предстои скорошно сбогуване със зъба, стана упорит. — Значи теб, студенте, специално за това са те изпратили в града?
— Да, почтени, случайно чух разговора ви с бръснаря.
Халас въздъхна, помисли, после още веднъж въздъхна, замижа и кимна.
— Води ни.
Естествено, никакъв превоз, още повече карета, не ни се полагаше. И ако джуджето и гномът крачеха така, сякаш изобщо не се бяха уморили за цялото това време, на мен краката ми пламтяха и решително искаха почивка.
Наложи се да трамбоваме в обратна посока през целия Раненг до Горния град, където се намираше Университетът.
Изведнъж Кли-кли възкликна уплашено и ме дръпна за ризата.
— Гарет, виж! Бездушни! — прошепна театрално и посочи войниците.
Петима воини, облечени в бели мундири и червени панталони, крачеха срещу нас.
— Гарет, какво ще правим?
Кли-кли наистина ли се паникьосваше или от нямане какво да прави правеше комедия?
— Усмихвай се — казах за всеки случай.
— Какво? — ококори се гоблинът.
— У-смих-вай се — процедих през стиснати зъби и разтегнах устни в идиотска усмивка, за да му дам пример.
Кли-кли уплашено хлъцна и се разля в усмивка от ухо до ухо, показвайки на целия свят многобройните си зъби. Сега на гоблина не му беше до мен, той старателно се усмихваше и не забеляза, че бях престанал да се усмихвам. Халас и Делер също забелязаха Бездушните и видях как гърбовете им веднага се вдървиха. Но виж Змиорката изобщо не трепна. Железен тип.