— Да-а… — проточи Змиорката.
— Задоволих ли твоето любопитство?
— Да, Гарет. Да се надяваме, че вашата среща е просто съвпадение… Смяташ ли да се срещнеш с него и да поговорите?
— Не, той избра друг живот…
Змиорката не каза нищо. Той насочи вниманието си към случващото се до катедрата.
Професорът, стиснал инструмента за мъчения в ръката си, четеше лекция на студентите.
— … Както виждате, зъбночелюстната система на гномите е доста близка до зъбночелюстната система на човека. Но има и определени различия: структурата на черепа и алвеоларните израстъци на челюстите на гномите са малко по-различни. Захапката им е права, а зъбите на тази раса са доста по-малко, отколкото на хората, те са само двайсет и четири, по дванадесет на всяка челюст. Отсъстват кучешки зъби и втора двойка кътници. За съжаление, приятели, нямам възможност да ви покажа зъби на орки или елфи. Но повярвайте ми, и при двете раси те са абсолютно идентични, което доказва тяхното изключително близко родство. Свръхразвитите глиги на долната челюст са довели до развитие на доста специфична захапка, при която долната челюст се измества по време на отварянето на устата… Впрочем, ние се разсеяхме. Причината, накарала днешният ни пациент да дойде, е горен десен четвърти зъб. Склонен съм да предположа, че факторът за възникване на болката е рязкото преохлаждане на тялото. Но тук, разбира се, е желателно да се говори с пациента, защото с предположения не се стига далече. Спомням си, че имаше случай, когато мой пациент…
— Мисля, че това ще продължи много, много дълго — подсмихна се Змиорката.
Така мислеше не само гаракецът. Някои от студентите откровено скучаеха, Кли-кли поглеждаше с интерес към лъскавия нож, оставен до трупа, а Делер отчаяно се прозяваше, покривайки уста с масивната си длан. Халас нетърпеливо се въртеше в стола, като постепенно цветът на лицето му се променяше от блед към червен. И в момента, когато приказливият професор започна да анализира десетия клиничен случай от своята практика, търпението на гнома свърши.
— А-а-а! Кълна се в ледените червеи! — изрева гномът. И като скочи от стола, решително закрачи в нашата посока.
— Къде тръгнахте, скъпи?! — извика изненаданият професор. — Ами зъбът?
Всички студенти се събудиха от дрямката и зяпнаха гнома.
Чувайки въпроса, Халас спря, обърна се и показа на присъстващите неприличен жест, от който бедният професор се хвана за сърцето. Останал доволен от резултата, гномът с гордо вдигната глава се запъти към изхода.
— Дотук с изваждането! — изплю Делер, присъединявайки се към нас.
Кли-кли не каза нищо, само трагично въздъхна и подсмръкна с нос.
— И къде отиваме сега, Халас? — попита Делер.
— Да пием! — измърмори гномът.
— Какво? — не повярва джуджето.
— Казах, че отиваме да пием — изръмжа Халас. — Да не оглуша? Може пък пиенето да притъпи проклетата болка!
На изхода от сградата се натъкнахме на същото момче, което ни доведе до приказливия професор. Гномът се вкопчи в него като гладен гхол в кост с гранясал костен мозък:
— Къде е най-близката кръчма?!
— Кръчма?
— Да! Кръчма, механа, пивница или каквото и да е друго място, където можеш да се напиеш?!
— А! „Слънчевата капка“. Тя е съвсем близо до университета! През парка и надясно.
Гномът изгуби всякакъв интерес към нашия водач и се втурна по стълбите.
— Благодаря ти — каза на момчето Кли-кли. За разлика от гнома, гоблинът винаги се стараеше да бъде вежлив и дискретен.
Открихме „Слънчевата капка“ без никакви затруднения и Халас решително влезе през вратата на заведението. Навярно това беше най-лошата от всички кръчми в Горния град. Въпреки близостта до Университета и школата на маговете, тук явно се събираха не най-благонадеждните личности на града. Преценяващият ми поглед веднага фиксира масата с пет доралисци и масата, на която седяха момчета с висящи на гърдите метални знаци на гилдията на каменоделците. Доралисците и каменоделците си хвърляха недоволни погледи, но засега не пристъпваха към активни бойни действия. Склонен бях да предположа, че до бой няма да се стигне преди момчетата да опустошат поне още пет канички с вино.