— Виждаш ли, Халас — избухна в смях Делер. — Какъв благороден бръснар си намери. Тъп, рогат, и брадичка си има! Съвсем като теб! Момчета! Те се намериха един друг!
В тъмната пресечка се раздаде взрив от смях, при това Халас се смееше наравно с всички.
Три пъти покрай нас притичваха вдигнати по тревога стражници и трябваше да се крием в сенките на сградите. Змиорката реши да не рискуваме и направихме огромен кръг, за да не попаднем в ръцете на разтревожените, като оси през ранна есен, блюстители на реда. Най-накрая излязохме на улицата, водеща към „Учената сова“.
Докато вървяхме, малкото минувачи, които все още бяха по улиците, се отдръпваха от нас. Съвсем оправдана предпазливост. Какво бихте направили, ако изведнъж се натъкнете на странни типове, наскоро участвали я в сбиване, я в битка, я в разходка из самия мрак? Гномът беше с разбити зъби, Фенерджията имаше огромна синина под окото, на главата на Арнх лъщеше масивна цицина, а и останалите изглеждахме доста очукани. За наше щастие, по пътя не срещнахме никого.
Близо до хана зазяпалият се, а и все още неизтрезнял от огнените питиета Халас се сблъска с някакъв минувач. Минувачът отскочи и стреснато се вторачи в пъстрата ни група. Аз веднага познах човека — същият бръснар от Големия пазар, който поиска три златни за изваждането на зъба. Той също ни позна и като огледа пак насинените ни лица, срещна погледа на навъсения Халас. Осъзнавайки, че сега като нищо може да изяде боя, бръснарят побърза с нова оферта:
— Една златна, уважаеми гном! Единствено за вас!
Изненадващо, но Халас не налетя на бой, а като сви пръсти в неприличен жест, ги пъхна под носа на бръснаря и се ухили така, че да се види празнината между зъбите му, след което злорадо каза:
— Една златна? А нещо ей такова не искаш ли?!
Глава 4
Неприятностите започват…
До кръчмата се добрахме без каквито и да са изненади. Когато казвам „без каквито и да са изненади“, имам предвид, че по пътя не се случи нищо ужасно. Мумр не се опита да изтръгне от свирката си рева на полудяло от щастие магаре, Халас с никой не се скара и не се сби, Кли-кли не вдигаше полите на почтените матрони, не пя вулгарни песни и не прави физиономии на стражата, а Змиорката не закла никой. Да се разхождаш с моите приятели из града си беше като да танцуваш джанга с Неназовимия по ръба на тънка порцеланова чинийка, окачена над пропаст, пълна с вряща лава (или магьосникът ще те изпържи, или чинията ще се счупи и ще трябва да се къпеш в гореща лава).
— Дом, сладък дом! — пропя Кли-кли, влизайки през портата на „Учената сова“. — Ох! Какво правиш?! Боли!
Последните думи на гоблина бяха към Змиорката, който с рачешка хватка стисна рамото на шута.
— Стой на място — прошепна Змиорката. — Тук има нещо ненаред. Гарет, какво ще кажеш?
— Прекалено е тихо — отвърнах, оглеждайки полутъмния двор. — Фенерът над входа не свети! Изглежда е счупен… Не се вижда нито един слуга, а сутринта обикаляха из двора като мухи. Огън се вижда само на първия етаж.
— Неприятности? — кинжалът на Мармота излезе от ножницата с тих метален звън.
— Не знам — промърмори Змиорката, пусна Кли-кли и хвана двойката гаракски даги. — Но не помня сутринта от стените да са стърчали арбалетни болтове! — едва тогава забелязах, че в стената на хана, сега прекрасно осветена от светлината на луната, стърчеше самотен арбалетен болт.
— Разпръсни се — заповяда Делер. — Гарет, ти си крадец, промъкни се и опитай да надникнеш през прозореца. Трябва да разберем що за гости си имаме.
Аха! Крадец съм, но не и самоубиец!
Но не успях да го кажа. В сянката до вратата се раздвижи тъмен силует, светнаха кехлибарени очи и неизвестният каза:
— Къде бяхте толкова време?
За няколко дълги секунди сърцето ми пропадна някъде долу и замря като на уплашен заек. Виждайки жълтите очи, реших, че това е Посланикът на Господаря и така се изплаших, че не веднага познах гласа на Ел. Жълтите очи на елфа светеха в тъмното не по-слабо от очите на проклетия Посланик.
— Какво се е случило, Ел? — Кли-кли понечи да се втурне към елфа, но го спря студената заповед на Змиорката:
— Стой на място, Кли-кли.
Гоблинът замръзна и погледна воина. Гаракецът все още не прибираше дагите обратно в ножниците.
— Не позна ли Ел?
— Излез на светлината, Ел. Бъди така добър — вместо да отговори на гоблина, меко помоли гаракецът.