Какво да направя — нямам желание да използвам тези стоманени парчета желязо, наричани мечове, кинжали, топори, секири и прочее, и прочее, и прочее… Но виж арбалетът е друга работа. С миниатюрното си приятелче-арбалет без проблем улучвам мишена от седемдесет крачки, докато изкуството на владеене на мечове и колещи-режещи предмети не е за уважаващия себе си крадец. Кажете ми, моля ви се, къде бих могъл да размахвам меч? Със стражата ли да се бия? Къде по-добре е да бягам, отколкото да чакам някой пийнал стражник да ми вкара парче желязо в корема. Така че не съм създаден за фехтовални двубои, макар благодарение на Фор и „закритите боеве“ доста сносно да се оправям с това при нужда.
Мармота продължаваше да тъпче поредната порция храна в Непобедимия и се създаваше впечатлението, че воинът угоява своето зверче за клане. Арнх, Чичо и Еграсса играеха зарове със залагания и елфът вече бе успял да спечели шест пъти.
Кли-кли с абсолютно сериозна физиономия си шепнеше нещо с елфийската принцеса. На моя опит да се приближа шутът ми отговори с не особено дружелюбен поглед и аз се отдалечих. Гоблинът и елфийката да имат общи тайни?
Фенерджията тихичко свиреше тъжна мелодия на свирката си и така само аз останах без нищо за правене. Реших да се заема с нещо полезно, затова извадих от чантата картата на Храд Спайн и започнах да я изучавам до момента, когато в кръчмата влезе Ел.
Миралисса въпросително мръдна вежда, но елфът само поклати отрицателно глава.
— Не го намерих.
— Никакви следи? — откъсна се от меча Алистан.
— О, не, точно обратното — твърде много следи. По тях прекосих целия град и дори намерих онези, които откраднаха ключа, но всички бяха вече мъртви.
— Тоест?! — едновременно извикаха Миралисса и Мармота.
— Тоест абсолютно мъртви. Бяха надупчени със стрели. Ако тези хора са носели ключа, то някой го е взел от тях. В джобовете на мъртвите ключ нямаше. Шест трупа в тъмна пресечка, никакъв ключ, никакъв Меден и пълна липса на следи. Сякаш с метла са ги измели. Търсих, но без резултат…
Нашите нападатели на свой ред са попаднали в засада? Кой ли ги е светнал? Дали е вътрешна работа или се е намесила и трета страна? Точно като паяци в бурканче!
— Надявам се, че с Медения не се е случило нищо лошо и ще има повече късмет от Ел — мрачно измърмори Чичо.
— Мумр — тихо се обади милорд Плъх, — кажи на Халас и Делер да се приберат вътре. Няма смисъл да стърчат на улицата. Тази нощ няма да имаме повече посещения.
Фенерджията остави свирката си и отиде да изпълни заповедта на Алистан.
Влизайки в кръчмата, гномът и джуджето се разположиха на бара и започнаха да унищожават стратегически запаси бира, като едновременно с това почетоха с добра дума Гръмогласния, да пребъде в светлината.
Всички се върнаха към собствените си занимания и само от време на време хвърляха тревожни погледи към вратата.
Аз самият се върнах към изучаването на документите. Проклетите лабиринти на Костните дворци упорито отказваха да останат в паметта ми, с огромни усилия едва успях да запомня пътя от първото ниво до стълбите към второто. Да се надяваме, че нататък ще имам повече време за задълбочено проучване на старите документи на маговете от Ордена.
Най-накрая, когато вече беше превалило полунощ и търпението ни почти се изчерпа, а притеснението за съдбата на изчезналия Меден достигна своя връх, самият той влезе в кръчмата. Воинът мълчаливо взе от Делер пълна халба гъста тъмна бира и я пресуши на един дъх.
— Намерих ги — ухили се младият гигант и избърса мустаците си с обърната длан. — Те са в къща в южната част на Раненг.
— В южната? — намръщи се Миралисса. — Но там има само имения на висшата аристокрация!
— Уверявам ви, че са там, лейди Миралисса. Халас, налей още една.
Медения протегна халбата към гнома и той безропотно я напълни.
— А за Гръмогласния нещо разбра ли?
— Нищо. Все едно се е изпарил — воинът отпи от бирата си.