— Какво изобщо стана? Ел така и не успя да те намери.
— Наистина? — Медения погледна елфа.
— Намерих само трупове…
— Аха! Ами когато излязох от кръчмата, вече изоставах с десетина минути от убийците. Освен това стражата в Горния град беше плъзнала навсякъде. Така че трябваше да се крия и да се оглеждам, нали взех меч за всеки случай. В крайна сметка закъснях да видя схватката. Когато пристигнах, всички вече бяха мъртви, а десетина типа с лъкове се оттегляха в някаква тъмна уличка. Но доста безгрижно, така да се каже… и аз ги последвах.
— Говореха ли си нещо?
— По-скоро не… — след кратко замисляне каза Медения. — Но пък после се срещнаха с някакъв човек и той каза, че сега Господарят ще бъде доволен от тях.
— Господарят? — притеснено възкликна Миралисса и ми хвърли предупредителен поглед.
— Така казаха — сви рамене Медения и отпи от халбата. — Трябваше доста време да ги следвам, а после още повече да стърча в някаква ниша, докато чакаха човека. Те му предадоха предмета, който откраднаха от вас, треш Миралисса, получиха пари, възхвалиха Господаря и изчезнаха.
— А този непознатия?
— След като получи това, което искаше, той се отправи в съвсем друга посока. Тук трябваше да избирам кого да последвам. Прецених, че откраднатият предмет е по-важен и тръгнах след новия. Оказа се доста ловък, хитреца! Едва не го изгубих. А и той като по чудо не ме засече, едва успях да се скрия, когато ей така без никаква причина реши да провери за опашка.
— Сигурен ли си, че не те е забелязал? — притесни се Миралисса.
— Не, не би трябвало.
— Защо не го светна, когато ключът е бил в него? — разочаровано попита гномът.
— Трябваше да го видиш, Халас! — опита да се оправдае Медения. — Опасен тип. Имаше нещо в походката му… Щеше да разбереш, ако го срещнеш. Освен това можеше и шаман да се окаже — кожата му беше болезнено бледа…
— „Бледа“ ли каза? — подскочих аз.
— Да. Кожата му беше направо като брашно. Много бяла.
Възможно ли е това да е бил моят познат Бледния? Излиза, че на Големия пазар не ми се е привидяло и наистина съм видял него. Мисля, че тогава Ролио също ме забеляза. Дали случайно се беше оказал на пазара или специално е търсел мен — нямаше значение, ключът сега беше в него.
Хм, Бледния се оказа даже по-хитър, отколкото го мислех — не тръгна с рогата напред, а реши да изчака удобен момент, за да вземе ключа за своя Господар. Как само му беше провървяло на проклетата гадина! Шансът сам му се напъха в ръцете!
Поддръжниците на Неназовимия свършиха цялата работа на Бледния, за слугите на Господаря остана само да причакат жертвите си на тъмно място и да ги избият с лъкове, след което просто да вземат ключа. Това, което не се удаде на шамана преди хиляда и петстотин години в Планините на джуджетата, се удаде на наемния убиец тази нощ, и Господарят най-накрая ще докопа мечтания ключ в лапите си.
— Продължавай, Меден — помоли Еграсса.
— Какво да продължавам? — сви рамене Медения. — Аз не съм като Котката, да пребъде душата му в светлината, за следотърсач ставам колкото Халас за бижутер, но все пак успях да проследя този човек. Той е в огромна къща в южната част на града. Това е цялата история.
— Каква е тази къща? Къде се намира?
— Мракът го знае къде е това място! И аз като вас съм за първи път в Раненг. Едва намерих обратния път, а вие ме питате къде се намира. А и имената на тези градски улички никога няма да ги запомня.
— Но ще можеш ли поне да познаеш къщата? — попита милорд Алистан.
— Как да не мога? — реагира Медения. — Не е къща, а цял палат, и портите са едни префърцунени, с някакви птички.
— Това е добре! Сега ще им подрежем крилцата на тези птички! — Халас натъпка парчето хляб, от което отхапваше блажено, в устата си, изтупа си ръцете и хвана бойната мотика.
— Ти къде си тръгнал такъв боен? — Чичо с нескрит интерес наблюдаваше гнома.
— Как къде? — изненада се от такъв странен въпрос Халас. — Трябва да си вземем ключа обратно.
— Без дори да сме пълна десетка? И без да знаем при кого отиваме? И без да знаем числеността на охраната? И без да знаем къде в къщата крият този ключ и дали изобщо е там? Боговете да са ти на помощ, Халас! Явно доста силно са те треснали по зъбите! — занарежда джуджето.
— Сядай, Халас — тихо каза Алистан и засраменият гном, който тъкмо се канеше да започне спор с Делер, се върна на стола. — Първо трябва да разберем с кого си имаме работа и чак тогава ще влизаме в бой.