В онази нощ за миг зърнах Посланика, точно преди да излети през прозореца — тъмен силует с жълти очи на фона на нощното небе. От страх забих арбалетен болт в гърба на създанието, но то дори не благоволи да се обиди от такава наглост от моя страна и изчезна, преди да успея да презаредя арбалета.
Аз се постарах да забравя за събитията от онази нощ и за странния Господар, на който служеше създанието, наречено Посланик…
А по-нататък събитията избухнаха като барут в мазето на небрежни гноми, забравили там факел. Дадох статуетката на посредника, посредникът — на поръчителя, тоест на краля, а кралят повика началника на градската стража, незабравимият барон Фраго Лантен, и той с удоволствие ме замъкна в двореца на негово величество (макар че с още по-голямо удоволствие би ме замъкнал в Сивите камъни).
Аз бях последният, видял (или по-скоро чул, но за краля нямаше значение) херцога жив, и по тази причина съвсем законно можеха да ме обвинят в убийството му. А убийството на човек с кралска кръв и най-близък роднина на Сталкон, макар далеч не любим, е престъпление срещу короната. А престъпленията срещу короната се наказват с ешафод. Тоест искам да кажа, ако някой все още не е разбрал, че доста загазих.
Кралят беше толкова добър, че ми предложи избор и шанс да се измъкна от лапите на палача. Изборът се оказа много прост: или затвор, гарниран с енергични разпити от страна на Кралските пясъчници (а може би и учтив кралски палач плюс вниманието на градските зяпачи, който със сигурност ще дойдат да гледат екзекуцията), или приятна разходка през две кралства до горите на Заграбия за Рога на дъгата. Сами знаете какво избрах от глупост.
Докато отрядът се приготвяше за отпътуване, а аз като откачен обикалях из цял Авендум в търсене на стари карти на Храд Спайн, една голяма и влиятелна клечка от рода на тези, които имат повече пари, отколкото са камъните в планинска река, наела Бледния да ме изпрати в светлината. Тази важна клечка, подобно на Бледния, също се валяла в краката на Господаря и изпълнявала всички капризи на своя повелител.
Бледния, без изобщо да му мисли, се опита да ме светне. За мое щастие, неуспешно. Ако убиецът беше успял да ме изпрати в светлината, нашият отряд определено нямаше да тръгне за никакъв Рог на дъгата, а точно към това се домогваше онзи неизвестен, криещ се зад името Господар.
Първия път Бледния едва не ме изпрати в светлината в една кръчма, после бях на косъм да получа стрела в гърба в Кралската библиотека, където проучвах плановете на Закритата територия. Трети път Бледния се опита да изпрати вашия покорен слуга на оня свят, когато ученика на Арцивус ме отвеждаше при него.
Между тези не особено приятни събития аз, без да искам, прочетох древно руническо заклинание, което намерих (по-точно откраднах) в Кралската библиотека, и с негова помощ прогоних всички демони, тормозещи нощем града, обратно в мрака. Е… всъщност почти всички. Един от двамата останали братя-демони на име Вухджааз при нашия поверителен и доста запомнящ се разговор небрежно спомена, че всички демони били пуснати от мрака от някакъв Господар.
Вухджааз, а след това и брат му Шдуъйрук, настояваха да им намеря магически артефакт, наречен „Конят на сенките“.
След това, в нощта, когато се отправих в Закритата територия, се сблъсках с отряд на доблестната авендумска стража и от подслушания разговор разбрах, че те са били изпратени специално за мен. Както се разбра по-късно, те били наети като резервен вариант на Бледния от същия влиятелен и тайнствен тип, който се подчиняваше на Господаря. Очевидно бях трън в очите на Влиятелната клечка и сега човекът отчаяно се опитваше да се отърве от мен и да угоди на своя скъп Господар.
Продажната стража посече група много ядосани на целия свят доралисци, а аз цял-целеничък се озовах в Закритата територия. На това ужасно място се наложи да се прислоня до някаква стара къща, където двама майстори-крадци се канеха, също като мен, да откраднат документите за Храд Спайн. Естествено, по заповед на Господаря, кост да му заседне в гърлото дано! Оказа се, че бяха ходили в Кралската библиотека още преди мен и след като показали на стареца-пазач там пръстен от Влиятелната клечка, проучили плановете на Закритата територия. Тези момчета бяха убили и мага, в когото бил Конят на сенките, и после го бяха предали на главата на гилдията на крадците — Маркун. Крадците, когато ги видях, разговаряха с Посланика, и той им препоръча колкото се може по-бързо да измъкнат документите от старата кула на Ордена, след което да ги унищожат, ако, естествено, не искат да загубят главите си и да се изправят пред Господаря. Момчетата, разбира се, възнамеряваха да живеят до дълбока старост и се заклеха на Посланика на Господаря, че ще вземат документите, но аз ги изпреварих.