За пореден път ми се удаде да натрия носа на Господаря. Но късметът ми все някога ще свърши. Временно скрих документите при стария си учител, след което се върнах в Кралската библиотека, за да разпитам стареца-пазач за пръстена, който му бяха показали двамата крадци. Фор вярваше, че има малка надежда пазачът да е запомнил герба и така да идентифицираме главния слуга на Господаря. Този, който ръководи всички останали слуги в града и който е дал заповеди от името на Господаря за кражбата на Коня на сенките, за вземането на документите за Храд Спайн и за моето убийство.
Но този път закъснях. Слугите на Господаря бяха убили нещастния старец, а самият аз успях да оцелея като по някакво чудо (името на чудото беше барон Фраго Лантен и доблестната стража на Авендум). Отървах се с лека уплаха и няколко синини, но самоличността на Влиятелния, както започнах да наричам за себе си слугата на Господаря, така и остана неразкрита.
На следващата нощ събрах всички, които търсеха Коня на сенките, и ги противопоставих един на друг. В резултат на това започна бой и Маркун загина, Бледния избяга, Орденът получи и Коня, и демоните, а Господарят и неговия Влиятелен останаха с пръст в устата.
Влиятелният веднага направи отчаян опит да открадне документите от храма на Сагот, като изпрати наемни убийци при Фор, но моят учител не е хапка за всеки и злополучните крадци и убийци намериха своя вечен дом под ябълковите дървета, растящи в Катедралата на боговете.
И това е всичко! След този случай от Господаря ни вест, ни кост. Не че съм се затъжил за него, но след дългото затишие може да се разрази буря… Неочакваната тишина ме прави нервен. Дали защото Господарят временно се е отказал от опитите да спре придвижването ни към Храд Спайн или защото е бил зает с по-важни дела, но до снощи нито за Господаря, нито за Посланика, нито за слугите му се е чуло нещо.
Господарят е търпелив, той е като щука в езеро, изчаква подходящия момент, и когато снощи се е появил такъв момент, щуката е изскочила от засада и е захапала своята жертва.
Кой е този Господар и какви цели преследва, никой не знае. Орденът прерови всичките си исторически архиви, Кралската библиотека беше обърната с краката нагоре, но в нито един документ или ръкопис не се споменава за Господар. Всъщност имаше някакъв документ от преди много, много години, но там за Господаря се споменава толкова мимоходом, че не си струва да му се придава някакво значение.
В резултат от цялото това издирване на Кралските пясъчници се стигна до заключението, че просто никой никога нищо не е чувал за Господаря, и затова не е писал. Нито Миралисса, нито Кли-кли успяха да си спомнят в летописите на техните народи да се споменава някакъв Господар. В началото дори мислехме, че Господарят е просто едно от имената на Неназовимия, но колкото по-здраво и по-силно се затягаше възела от събития и случайности, толкова по-ясно ни ставаше, че Господарят не е Неназовимия, че това е съвсем друг играч в нашата партия и че той преследва свои собствени, пък макар и на моменти сходни интереси.
Никой нищо не е чувал и за слугите на Господаря. Сякаш изобщо не съществуват, до момента, когато получат заповед от своя Господар, предадена или чрез Посланика, или чрез някого от главните слуги сред хората, или чрез мрака знае какви способи. Слугите толкова великолепно се маскират, прикриват и за момента дотолкова майсторски крият истинското си Аз, че може само да им се завижда. За разлика от поддръжниците на Неназовимия, които Кралските пясъчници постоянно залавят и изпращат на ешафода, няма заловени поддръжници, или по-скоро слуги, на Господаря.