Понякога се замислям: щом този тип, криещ се зад името Господар, е толкова могъщ и силен и му служат такива същества като Посланика, или такива могъщи в кралството хора като херцог Патийски и Влиятелния (да не говорим за Маркун и прочие сган), защо се бави? Та той с едно щракване на пръстите може да пусне демоните от мрака, и е съвсем логично да допуснем, че може да ни смачка с ръка като някаква досадна муха. В крайна сметка Господарят не е Неназовимия (и за разлика от магьосника-предател, чиято магия все още се задържа, макар и с последни усилия, от Рога на дъгата), той може да хвърли по нас всякаква магическа гадост. Но не го прави, което е странно! Господарят не прави опити да се отърве от нас. Всеки път, когато му объркваме сметките, този странен тип не ни удря с магия или не ни праща своя Посланик, за да ни изтръгне сърцата, а преглъща обидата и сякаш нищо не се е случило, започва да гради нови интриги. Оставам с впечатлението, че Господарят се забавлява от цялата тази игра и от опитите ни да останем живи и да се доберем до Рога. Сякаш е сигурен, че когато настъпи времето, той ще получи голямата награда в лапите си, а ние ще се отправим в мрака.
Такива мисли малко ме плашат. Няма нищо по-лошо от това да загубиш в последния момент, когато целта сякаш е вече в ръцете ти.
И още няколко странни факта, които разбрах за Господаря.
Цял месец над мен тегне проклятието на съдбата-злодейка. Сънувам сънища, сънища за миналото. Поне така казва тъмната елфийка, а Миралисса е добре запозната с тези неща. Веднъж принцесата от Дома на Черната луна каза, че тези сънища са за случило се в далечните сиви епохи и изглежда наистина е така.
Всеки историк в кралството на мое място би дал душата си на демоните на мрака, само и само да разбере какво се е случило в началото на Епохата на сънищата или в Съзидателната епоха. А на мен всички тези събития ми докарват само най-дълбока депресия и загуба на апетит. Но сега не става дума за тези проклети сънища. По-точно не става дума за моето отношение към тях. В два от моите сънища под една или друга форма се споменава Господаря.
Първият полусън-полунаяве ме споходи в Закритата територия и ми показа как Орденът решил да унищожи Неназовимия. Всъщност това била безумната идея на един архимаг на име Земел, когото Господарят изкушил с обещание да му дари безсмъртие. Безсмъртие Земел така и не получи, а се отправи в мрака, но убивайки преди това почти целия съвет на Ордена и пускайки магията на древното шаманство на огрите в града. Ако не беше Господарят и неговото изкушение, нямаше да има Закрита територия, нямаше да загинат маговете на Ордена, и главното — нямаше да занесат Рога на дъгата в Храд Спайн и нямаше да ми се налага три века след тези събития да го вземам оттам.
Вторият сън се стовари на плещите ми като снежна лавина след опита на Миралисса да настрои към мен проклетия ключ от Портите на Костните дворци. Видях как е създаден ключът, видях как един човек, който служеше на Господаря, уби гнома и се опита да подчини този ключ на себе си.
От тези странни сънища излиза, че Господарят съществува едва ли не вечно и през цялото време е правел мръсни номера където му падне и по един или друг начин е влияел на историята на Сиала.
— М-да… — подсмръкна с нос Делер, слушайки историята ми. — В интересна каша се забъркахме, а, Чичо?
— Не мрънкай — отвърна му десетникът. — Знаеше къде отиваш, когато напусна Самотния с нас.
— Знаех — кимна в съгласие Делер. — Свикнали сме с това! В снеговете на страната на огрите сме оцелявали, гладували сме със седмици, до изумрудения лед на Ледени игли сме стигали! Така че сега няма да отстъпим пред някакъв си Господар!
— Няма да отстъпим, джудже — тихо каза Алистан. — Вече просто няма къде да отстъпваме. Но първо трябва да разберем кой живее в тази къща, как да влезем в нея и къде държат ключа.
— Трябва да попитаме мастер Квилд. Може да знае нещо за къщата и нейния собственик.
— Възможно е — съгласи се Алистан с Миралисса. — Но от описанието, което ни даде Медения, ханджията едва ли ще схване нещо. Утре сутринта ще разберем точния адрес и тогава ще започнем с въпросите. Не мисля, че ключът ще напусне къщата през нощта. След като там живее благородник от Раненг, къщата трябва да е истинска крепост и би било глупаво да мести ключа на друго място.
— По-добре да не рискуваме — посъветва Еграсса. — Един път вече постъпихме глупаво и не бива да ни става навик. Шанс ключът да напусне имението все пак съществува и ако го изгубим сега, едва ли ще можем да го намерим отново.