— Прав си, ще оставим наблюдатели край къщата. Чичо, организирай нещата!
— Е, Диви… Има ли доброволци за останалата част от нощта?
Воините се спогледаха.
— Ще си отспя на сутринта — каза най-накрая Мармота и като свали Непобедимия от рамото си, ми го подаде. — Грижи се за него.
— Чакай, ще дойда с теб — Еграсса стана от масата, взе си с’каша и заедно с Дивия напусна хана.
— Ох! — плесна се по челото Медения. — Та те не знаят къде да отидат!
И воинът хукна да ги догони.
— М-м-м — замислено проточи Делер. — Стори ли ми се, или треш Еграсса наистина взе оръжие със себе си?
— Законът на Раненг не важи за елфи, Делер — усмихна се Миралисса. — Ние можем да носим оръжие където си искаме.
Делер изсумтя разочаровано и промърмори под нос, но така, че Миралисса да не го чуе:
— Ако си глигест, може даже катапулт да мъкнеш със себе си, но ако си честно джудже, не ти позволяват дори някаква си безобидна секира да носиш из града!
Вдигнах внимателно дремещия линг и се отправих да спя, като мъчително се опитвах да си спомня: взех ли от чантата на седлото тапите за уши, спасяващи ме от хъркането на Мумр? Да слушам цяла нощ трелите и извивките на Фенерджията изобщо не ми се нравеше…
Кли-кли както винаги хвърли одеяло на пода между двете легла. От ушите на малкия пършивец стърчаха поне сто унции вата. Този път гоблинът се беше подготвил за звуковата атака на Дивия за „отличен“.
Глава 5
… и продължават
На следващата сутрин ме събудиха резките и гневни писъци на Непобедимия. Отначало изобщо не можех да разбера защо чувам линга, след като в ушите си имах две прекрасни тапи, спасяващи ме от звуците, издавани от хъркащия Фенерджия.
Божественото озарение се спусна върху мен, както винаги, неочаквано. Отговорът беше много прост — чувах Непобедимия, защото някаква малка зелена гоблинска гадинка някак си беше успяла да измъкне тапите от ушите ми, без да го усетя!
— О! Гледай! — раздаде се гласът на Кли-кли. Лингът запищя още по-силно.
— Опитай да приближиш пръста си още по-близо! — гласът на Мумр издаваше искрен интерес.
— Да бе, ти го направи! Ще ме ухапе!
— Няма да те ухапе!
— А аз ти казвам, че ще ме ухапе! Погледни го само как се зъби!
— Слушай, Кли-кли! Кога друг път ще ти се предостави такава възможност да го погалиш? Мармота го няма, а Непобедимия е оставен на твоите грижи. Най-накрая имаш възможност да се сприятелиш с него! Повярвай ми, той няма да те ухапе!
— Добре ги редиш, но изобщо нямам доверие на думите ти!
— Е, твоя работа — привидно безразлично подхвърли Фенерджията. — Щом не искаш да го галиш, не го гали. Събуждай Гарет и да вървим да закусим.
— Докато някои хъркаха колкото цялата армия на Мирануех, аз вече закусих — кисело отвърна Кли-кли, а след това въздъхна тъжно и каза: — Добре, ще го погаля, може пък и да не ме ухапе.
Непобедимият веднага изписка предупредително, сякаш искаше да каже, че няма да търпи фамилиарности. (Зверчето направо побесняваше, когато Кли-кли се опитваше да го погали.)
— Ох! Боли! Той ме ухапа! Кълна се във великия луд шаман Тре-тре, плъхът ме ухапа! — заоплаква се гоблинът.
— Пада ти се — казах аз и отворих очи. — Защо изобщо го закачаш?
— Гарет! Ти на чия страна си? На моята или на страната на този космат побъркан гризач? Виж! Той ме ухапа!
Като доказателство и обвинение Кли-кли размаха ухапания си пръст под носа ми.
— Малко ти е — злорадо отвърнах аз. — Само Мармота да разбере, че тормозиш зверчето му, главата ти ще откъсне.
— Глупак си ти, Гарет — каза Кли-кли и облиза ранения си пръст.
— А, не! Прощавай — казах аз, ставайки от леглото, — но не аз съм глупакът, а ти.
— Вярно, глупак съм — благосклонно се съгласи Кли-кли. — Но освен това съм и мъдрец. А ти си си просто глупак!
— От къде на къде си мъдрец? — намеси се Фенерджията, който досега само слушаше нашия спор.
— Как откъде? — изсумтях аз, докато се обличах. — Като дете е паднал отвисоко на главата си, затова се смята за мъдър глупак.
— Може и да съм мъдър глупак, но ти, Гарет, си съвсем истински глупак! И знаеш ли защо? Защото мъдрецът знае, че е глупак, и следователно е мъдър глупак! А такива като теб, които се смятат за най-интелигентните и най-мъдрите, дори не осъзнават какви са кръгли глупаци!