— Хм, боравиш и с аргументи — отбелязах аз. — Пробвал ли си да станеш професор по философия в университета?
— Леле, какви думи знаем само! — този лек сутрешен спор много забавляваше малкия гоблин. — Фи-ло-со-фия! Сигурно глупак като теб е учил тази дума поне десет години? А колкото до аргументите, много бързо ще ти докажа, че си глупак! Искаш ли?
— Не.
— Защото си глупак! — не пропусна да напомни гоблинът. — Страх ли те е?
— Просто от кралски шут не искам да чувам никакви доказателства. Ти си плямпало, Кли-кли.
— Аз ли съм плямпало?! Не, ще ти докажа, че си глупак, който не слуша мъдреци! — разгорещи се гоблинът. — Ето, слушай! Доказателство първо! Кой може да се забърка с Поръчка за Рога на дъгата?
— Глупак! — неохотно трябваше да призная правотата на зеления.
— О! Помъдряваш не с дни, а с часове! — искрено се възхити шутът, докато превързваше ухапания пръст с носна кърпичка.
Носната кърпичка далеч не беше чиста, а освен това по ръбовете й бяха бродирани сини цветчета с доста вулгарен вид. Най-вероятно тази носна кърпа е била използвана още от дядото на Кли-кли, а когато му дошло времето, той я подарил на внука си (естествено, забравяйки да я изпере).
— Да продължим нашата дискусия — продължи шутът. — Доказателство второ! Когато отказа да признаеш верността на гоблинските пророчества, разказващи за Танцуващия в сенките, тоест за теб, ти не се ли прояви като най-кръглия от всички кръгли глупаци?
— Аз се проявих като умен човек. Изобщо не ми пука дали присъствам във вашите нелепи пророчества. Глупак станах в момента, в който позволих да бъда наричан Танцуващ в сенките!
— Ох — разочаровано въздъхна шутът. — Ето че пак започна да изглупяваш. Но нищо, дори и глупак, ти прие името и вече не можеш да се измъкнеш! Пророчеството ще се изпълни!
Кли-кли просто обожаваше книгата Брук-грук — гоблинската книга с пророчества, в която уж се разказва за всички най-важни събития, които трябва да се случат в Сиала. И уж именно в Брук-грук имало специален цикъл от пророчества, наречени „Танцуващия в сенките“. Гоблинът настояваше, че тези пророчества са за мен. Аз упорито отричах всякаква връзка с безумните съчинения на побърканите гоблински шамани. Само това ми липсваше за пълно щастие — да стана герой от книга!
— И защо е приел името, Кли-кли? — полюбопитства Мумр.
— Защо ли, Фенерджия-кенерджия? Ами много просто. Защото е глупак!
Обречено си помислих, че нещо в мозъка на гоблина е превъртяло и сега той като задморски папагал цял ден ще повтаря, че съм глупак. Фенерджията не беше удовлетворен от отговора на личния шут на Сталкон и Кли-кли продължи да нарежда:
— Добре, Мумр. Сега ще ти разясня. Пророчеството за Танцуващия в сенките казва, че същият този Танцуващ със сигурност е крадец и че ще спаси целия свят от невиждано зло. А преди да направи това, ще се случат още множество събития или знамения. Посочени са много неща, по които може да се познае Танцуващия, тоест нашия любим кръгъл глупак Гарет, известен с прозвището Сянката. Отначало Танцьорът трябвало да хване демони с помощта на Коня на сенките, после да унищожи пурпурна птица, а след това да си приеме името!
— И какво общо има Гарет с това? — недоумяващо попита Мумр.
— Ох! Трудно е да се говори с вас, глупаците! — престорено се ядоса Кли-кли и отчаяно тропна с крак. — Може ли да се каже, че е хванал демоните с Коня на сенките?
— Не аз, а маговете на Ордена ги хванаха.
— Не това е важното — отряза опитите ми да възразя Кли-кли. Шутът беше яхнал любимия си кон — пророчеството на побъркания маг Тре-тре, да се мъчи в светлината дано, и нямаше намерение да се отказва! — Орденът с твоя помощ ли хвана демоните? С твоя! Беше ли изпълнено знамението? Беше! Продължаваме нататък! Имаше ли пурпурна птица в Харгановата пустош? Имаше, при това не една!
— Ако гоблините наричат тези летящи същества птици…
— Това е фигуративен литературен израз, глупако! Нищо не разбираш от изкуство! Така че имаше ли птица?
— Добре, нека да е на твоето — въздъхнах аз. Не си струваше да споря с глупак, че създаденото от шаманите на Неназовимия с помощта на Кронк-а-Мор може да се нарече кошмар с крила, но не и птица. — Имаше птица.
— Така! А името прие ли го?
— Да! Още от детството. Гарет ме наричат.