На това място, за разлика от района около имението, беше пълно с хора. Те с крясъци отскачаха встрани, за да не попаднат под колелата на полудялата каруца, и ни възнаграждаваха с отбрани ругатни и пожелания да вървим в мрака.
Още един болт се заби в каруцата.
— Наведете се! — изрева Змиорката, опитвайки се да надвика грохота на колелата и шума на вятъра, който виеше в ушите ни.
Така и направихме. По задната дъска на каруцата затропа истински смъртоносен дъжд. Или преследвачите бяха много повече, отколкото видяхме, или бяха виртуози на арбалета. Да стрелят и да зареждат с такава скорост можеха далеч не всички кралски войници.
Кли-кли все пак подаде глава над борда, погледна напред и издаде многозначително възклицание:
— Ой!
В този момент очите на гоблина можеха да се конкурират по размер с луната. Не издържах и реших да разбера какво означава това „Ой“ в устата на нашия Кли-кли.
Работата беше в това, че улицата, колкото и да ми е тъжно да го кажа, свършваше след стотина ярда и завиваше под прав ъгъл наляво. И тук ни очакваше пренеприятен сюрприз — точно на пътя на летящата надолу каруца се извисяваше стена на къща.
Погледнах назад — преследвачите ни определено отстъпваха по скорост на безумния ни екипаж, но с упоритостта на имперски кучета, надушили дългоочакваната плячка, се носеха по следата.
— Скачаме! — извиках аз.
Скоростта на каруцата ни беше безумна и ако случайно решим да останем в нея, щяхме да се размажем в стената на къщата.
— Ако ско-о-очим, можем да се убием! — възрази ми Кли-кли.
— А ако не скочим, тогава определено ще се убием! Скачаме на „две“!
— Едно…
Не успяхме. Каруцата ли достигна стената или стената достигна каруцата, не е толкова важно. Ние се врязахме. Ние се разбихме.
С трясък се забихме в много твърда повърхност. Като цяло, ако има хора, които не разбират нормален човешки език, казвам го по букви — ние з_а_г_а_з_и_х_м_е. Както казват гномите — от огъня, та в тигана!
Ударът на каруцата в стената беше ужасен. Кли-кли, застанал като истински въжеиграч на борда на каруцата, така и не дочака моето „две“, просто излетя в неизвестна посока. Гоблинът сякаш вятърът го отнесе и в това му беше късметът. За разлика от него, Змиорката и аз останахме в каруцата.
От сблъсъка светът се разтресе. Имах чувството, че от Безлюдните земи са дотичали двойка луди великани и танцуват джанга върху ребрата ми. Как те (ребрата, разбира се!) останаха цели, още се чудя. Ушите ми звъняха, пред очите ми святкаха звездички, левият хълбок изобщо не го усещах, а освен това главата ми изглеждаше неимоверно тежка.
Не знам колко дълго престоях така. Може би секунда, а може би цял век. Звездичките пред очите ми не изчезнаха веднага, от време на време се появяваха няколко нови незнайно откъде, танцуваха във весела редичка и отново изчезваха. Към всички гореизброени неприятности можете да добавите, че от удара съобразявах трудно и с прекъсвания. Всички следващи събития съзерцавах някак отстрани.
Ето над мен се надвеси Кли-кли. Трябва да отбележа, че гоблинът беше цял и невредим, ако не броим ожулването на бузата и разкъсания плащ.
— Гарет! Хей, Гарет! Мракът да те разкъса! Ставай! Хайде, ставай!
Защо крещи така? Аз не съм глух. И защо има толкова много трески? А, да! Каруцата!
— Ставай, Танцуващ в сенките! Те идват!
Х’сан’кор да му изяде езика! Какво ми се е лепнал този шут? Да ме остави да полежа един час и ще съм като нов. Нека Змиорката да стане! Между другото, как ли е той?
Наложи се да положа известно усилие, за да се откъсна от Кли-кли, който се опитваше да ми обяснява нещо, и да обърна глава в посока предполагаемото местонахождение на гаракеца. Аха! Змиорката беше до мен, на една ръка разстояние. Лицето му беше цялото покрито с кръв, стоеше на колене и като се подпираше с ръце на трофейния меч, се опитваше да се изправи на крака. Още повече започнах да уважавам Дивия. Корав пич беше нашият Змиорка!
— Бягай, Кли-кли! Предупреди ги! — прошепна воинът.
Да бяга? От кого? И да предупреди кого? В очите на Кли-кли, чул заповедта на воина, избухна борба на демони.
— Давай, шуте — и сам не знам защо го казах. Гласът ми не беше по-добър от този на Змиорката. — Предупреди когото трябва и двамата с тебе ще пийнем бира…