Прекъснах мисълта си и се съсредоточих върху настоящето. Шумът от стъпките на стареца беше изчезнал, оглушителна тишина заля коридора. И светлина! Светлината от фенера не изчезна съвсем! В коридора беше полумрак…
Внезапната липса на шум от стъпките му и присъствието на светлината говореха само за едно: старецът беше спрял, преди да стигне до стълбите. Но защо, да го вземе мракът?
Без да откъсвам очи от вратата, аз внимателно направих крачка вляво, после още една, и още, и още.
И тук едва не получих разрив на сърцето! Честна дума, още никой не беше успявал да ме уплаши два пъти за толкова кратко време!
Старецът не беше отишъл никъде. Това хитро копеле беше легнало на пода и надничаше в килията. Ако бях останал на мястото, на което стоях само до преди няколко секунди, проклетия дядка щеше да остане незабелязан за мен. А ако бях направил още по-голяма глупост и вместо да се отдръпна встрани, бях излязъл от килията, щяхме да си сблъскаме носовете с надзирателя. Сега той внимателно гледаше точно мястото, където стоях до преди секунди.
Какъв хитрец! Какъв опасен хитрец! Какво се случи с тази показна мудност и влачене на крака?! Колко ловко, безшумно и незабележимо се беше върнал! Мракът да ми изпие кръвта, ако заминаването му не беше просто много добре изигран спектакъл!
След като огледа всичко, което искаше, старецът започна да се изправя от пода. Направи го ловко и безшумно, стараейки се да се държи така, че аз, намиращ се, по предположението на стареца, на съвсем друго място, да не мога да го видя.
И аз наистина нямаше да го видя, ако стоях на предишното си място! Благодаря на Сагот, че ме накара да се изместя встрани!
Ръката на дядката се пъхна под дрехата и измъкна костта. Гърбът ми на мига стана мокър от пот.
Само за три удара на сърцето старецът скочи пъргаво в средата на коридора, застана срещу отвора на вратата и с едва уловимо движение на ръката хвърли костта там, където, според него, се намирах аз. Костта като жива изписка във въздуха, прелетя през цялата килия и глухо изкънтя в отсрещната стена, след което падна на пода.
Старецът изсумтя изненадано и замислено се почеса по врата.
— Наистина са плъхове — каза донякъде разочаровано. — Какви работи само си внушава човек! Ех, каква кост изгубих! Сега, докато миризмата не изчезне, няма влизане в тази дупка.
Като мърмореше и ругаеше, старецът тръгна към фенера. Влачещите се стъпки се отдалечиха, после за няколко секунди затихнаха (очевидно дядото вдигаше фенера от земята) и отново се раздадоха. Със затихване на стъпките в коридора стана по-тъмно и скоро отново настъпи непрогледен мрак.
Опитах се да успокоя полудялото си сърце, готово да изскочи от гърдите. Размина ми се! Колко ми провървя! Ако не бях се преместил, оръжието на стареца щеше да ме пробие! Хвърлянето му беше толкова бързо, че не само нямаше да имам време да го избягна, но дори нямаше да разбера какво става!
Спаси ме късметът, помощта на Сагот и капризната съдба. Така че благодаря на всички за наново подарения ми живот.
Стъпките на стареца отдавна бяха стихнали, а очите ми дотолкова свикнаха с тъмнината, че тя престана да бъде непрогледна, и успях да различа контурите на вратата. Около мен беше много, много тихо, но страхът не изчезваше. Сега най-банално се страхувах да мръдна. Ами ако това е поредната хитрост на ужасния старец? Нали вече видях колко безшумно може да се движи. Колко му е да се престори, че си тръгва, да махне фенера и сега да ме причаква в мрака на коридора?
Причаква ме… В мрака… На коридора… Между лопатките ми полазиха мравки и продължиха пътя си надолу. Косата на главата ми настръхна. Проклетият дядо с проклетите черни очи е подъл за десет орки и, скрит в засада, е напълно способен да ме изпрати на последна разходка в светлината.
Стига, Гарет, спри! Престани да мислиш за това, в противен случай страхът ще се просмучи в костите ти! Още малко подобни мисли и ще започнеш да се паникьосваш! Ти си крадец, Гарет, спокоен и разсъдлив майстор-крадец, с прякор Гарет-сянката. Гарет-сянката, страшилище за сандъците на богатите. Гарет, когото малки зелени гоблини с остри езици наричат не иначе, а Танцуващ в сенките. Ти никога не си се предавал на паниката по време на работата си, така че не й се предавай и сега! Спокойно… Спокойно… Възстанови дишането, вдишвай през носа, ето така… Вдишване, издишване… Браво! Сега се махни оттук, преди да е станало по-зле!