— Не мисля, че това ще го нарани — подсмихна се Посланикът. — Би трябвало да знаеш как да се справиш с Продалите се. По-добре отрежи главата на Благ, отколкото да се опитваш да изтръгваш ненужното му сърце… Но мога да те обнадеждя — скоро ще можеш да осъществиш своята закана, мила Лета. Напоследък все по-често си мисля да направя от теб същата такава Продала се, какъвто е старият Благ. На нашия общ приятел му трябва помощница м-м-м… за всякакви… утехи.
Посланикът се засмя. Да, с него ставаха някакви промени. Първия път, когато го чух, в гласа му нямаше никаква емоция, но няколко дни по-късно по време на разговора с крадците, работещи за Маркун, също слуга на Господаря, гласът на Посланика вече беше по-близък до човешки. А сега… Сега неговият глас беше изпълнен с емоции и ярки изрази.
— Винаги си се отличавал с гнили шегички, робе! — презрително отвърна жената.
Тайно се зарадвах, че не спасих затворничките. С човек, разговарящ като равен с Посланика, определено не исках да си имам работа.
— А ти през целия си кратък живот си се отличавала с голямо самочувствие — насмешливо парира Посланикът. — Прекалено на сериозно си се взела, скъпа Лета, както и красивата Лафреса, и си плати за това.
— Аз винаги съм била вярна и съм изпълнявала всички заповеди на Господаря! — разпали се Лета.
— Винаги ли? Е, Лета! Не бива да лъжеш стар приятел. Тук сме само ти, аз и Лафреса, така че можеш смело да кажеш как успя да провалиш такава проста задача.
— Ние направихме всичко, което заповяда Господаря! За благото…
— Не говори за благото! Това го остави за жреците и префърцунените пауни, които наричат себе си благородници! По-добре отговори защо пурпурният ти облак не подейства?! — изрева Посланикът. — Защо още ключът не е в Господаря?!
Пурпурният облак! Май не за гръмотевичната буря говореше вярната хрътка на Господаря? Изглежда сега ставаше дума за онази същата гадост, която за малко не унищожи нашия отряд в Харгановата пустош.
— Не знам защо не подейства — уморено каза жената. — Нали знаеш, че направих всичко точно и правилно, както заповяда Господарят. Слугите убиха всички шамани на Неназовимия, те също преследваха отряда, после ние се възползвахме от отварата на тези недоучени магове, прикрихме шаманството с гръмотевична буря, за да не може Орденът, да не дава мракът, да надуши нещо, и изпратихме магията с подходящ вятър. Всичко беше изчислено и никой не би трябвало да оцелее. Нито елфите, нито елфийката имаха нужните познания, за да ми попречат. Те не можеха да унищожат облака!
— Но взеха, че го унищожиха! — в гласа на Посланика прозвуча едва прикрито раздразнение.
— Не бяха те — възрази Лета. — От шаманството на тъмните и Първите вони от левга, а тук нищо!
— Не се оправдавай пред него, Лета! — рязко каза Лафреса. — Той е само слуга.
— Не бяха те! — упорито продължи да твърди жената, без да обръща внимание на думите на Лафреса.
— Не бяха те? Кой тогава?! Кой, кажи ми, в името на Купела с Кървавата роса?! — изсъска Посланикът.
— Не знам. Някой силен. И най-вероятно магьосник, защото не можахме да почувстваме нищо. Някой, когото не си взел предвид.
И името му е Валдер. Именно моят Валдер разпръсна пурпурния облак на милион малки парченца, с което спаси живота на отряда.
— Не прекалявай, Лета! Вие и така вървите по тънък лед! Всичко беше взето предвид! Всичко!!! Или искаш да ме убедиш, че сред тези мравки се крие магьосник? Играчът от Авендум не каза нищо за никакъв магьосник. Нито един от Ордена не е тръгнал с отряда, той се погрижи за това.
— Не вярвам на Играча, Посланик — измърмори Лета. — Играчът е хитра лисица, той може по всяко време да обърка всичките ни планове.
— Грешиш! Играчът е твърдо верен на Господаря. Безсмъртието и знанието са голям стимул за вярност.
— Ако е толкова верен на Господаря, тогава от каква глупост е посочил този крадец?
— Такава беше волята на Господаря.
— Значи първоначално Господарят казва на Играча за крадеца, а на следващия ден иска да го убие! Къде е логиката?
Тази Лета трябва да вземе пример от мълчаливата Лафреса — ще живее по-дълго.
— Млъкни, Лета, докато не съм ти изтръгнал езика! Не е твоя работа да обсъждаш волята на Господаря!
— Няма нужда от заплахи, Посланик! Познавах те в друг живот, така че си задръж красноречието за овцете, които Господаря нарича слуги! Тях ще уплашиш много по-добре от мен!