— О, да! Те са много по-приятни от теб. Въпреки че ти с нищо не се различаваш от тях. Ти си също толкова смъртна, макар да помниш всичките си предишни животи. Но разговорът сега не е за слугите, а за теб, любезна Лета. За теб и твоята съкилийничка. Вие допуснахте грешка, ужасна грешка. Не оправдахте доверието на Господаря и затова се озовахте тук. Така че сега ви очаква разплата.
— За това ли дойде тук? Колко ниско е паднал този, когото сега наричат Посланик! Е, аз съм готова за смъртта — гордо каза Лафреса.
— Искаш ли да кажеш нещо за последно? — гласът на Посланика беше непроницаем.
— Не.
Лета хрипливо и истерично се засмя:
— За разлика от теб аз винаги мога да се върна в Дома на Любовта. Докато ти, мой скъпи Дж…
Внезапно жената започна да хрипти. Знаем, виждали сме го! Когато Посланикът е малко разстроен, обича да хваща попадналите в лапите му хора за врата.
— Ни-ко-га — тихо процеди той. — Чуваш ли, Лета? Ни-ко-га не смей да произнасяш истинското ми име! Да, благодарение на теб аз съм роден в Дома на Любовта, живях в Дома на Болката и Дома на Страха, но сега съм в Дома на Силата, и не ти, малка въшко, имаш право да произнасяш моето име!
Хриповете плавно преминаха в бълбукане — любезен човек е този Посланик. А после в килията се възцари тишина.
— Ако зависеше от мен, ти никога нямаше да излезеш от тази килия, Лафреса. Щеше да останеш тук като вече покойната Лета. Не съм забравил нищо! Така че може да благодариш на Господаря при личната ви среща за запазването на живота ти! За твой късмет, жено, ти все още си нужна на Господаря. За теб има работа.
— Какво мога да направя за моя Господар? — гласът на Лафреса дори не трепна. Очевидно тя изобщо не се разстрои от това, че Посланикът току-що уби Лета.
— Ти си една от малкото, на които Господарят може да повери ключа. Трябва да го вземеш и да го донесеш тук.
— Ключът?
— Да нямаш проблеми със слуха, Лафреса? Ключът е в ръцете на един от слугите. Ти трябва да отидеш при него и да вземеш артефакта, или за теб това е много сложно?
— Не… Не е сложно. Но защо аз?
— Да, правилно разсъждаваш, мила Лафреса. На твое място можеше да бъде Лета, всъщност всеки човек, дори без да притежава твоите способности, може да донесе ключа на Господаря, но има проблем… Ключът е бил подчинен. Проклетата елфийка направила шаманство и сега ключът не може да бъде донесен тук, докато някой не наруши връзките. А освен теб само още пет души могат да направят подобно нещо. Предвиждайки твоя въпрос, защо вместо тези петима си избрана ти, ще отговоря: Играчът в Авендум е прекалено зает, а другите са твърде далеч. Ще им трябва много време, за да се подготвят дори и за началната магия… Познавайки твоята наистина природна дарба към Кронк-а-Мор, смея да предположа, че нямаш нужда от подготовка. Или почти нямаш…
— За кога му трябва ключа на Господаря?
— Крайният срок е две седмици.
— Оттук до Раненг ще трябва да пътувам четири месеца.
— Ще бъдеш там след седмица. Вземи ключа, разруши връзката, донеси го на Господаря, и тогава, може би, нашият повелител ще забрави за твоята досадна издънка. Разбра ли всичко?
— Да.
— Добре.
— Ще ми трябва време, за да изчакам благоприятна позиция на звездите, иначе връзките няма да се разрушат.
— Нямаш много време.
— Свали ми веригите.
Раздаде се тихо щракване.
— Вземи фенера и излизай оттук.
— С радост — отзова се жената.
— Лафреса! Помни, че този път не бива да правиш грешки, в противен случай в Дома на Любовта скоро няма да попаднеш.
— Ще запомня твоите думи, Посланик.
Краката на жената бяха боси, само така може да се обясни, че не чух стъпките й, когато излезе от килията. За миг в коридора проблесна лъч от фенера и тъмен силует на жена. В полумрака успях само да видя, че е сравнително ниска. М-да… Прекалено малко, за да мога да я идентифицирам по-късно. Но ако тази Лафреса ще ходи в имението на Славеите за ключа, то непременно трябва да я изпреваря. Зад жената от килията излезе друга сянка — Посланика. Той последва Лафреса.
И трите пъти, когато се сблъсквах с Посланика, не успявах да разгледам лицето му. За мен той така и си остана черен крилат силует с очи, горящи като злато.
Е, Х’сан’кор с него! Нямах намерение да си рискувам главата, за да видя мутрата на Посланика. Сигурен бях, че е толкова противна, колкото и той. По-добре да изчакам в убежището си, докато опасната двойка напусне коридора, а после ще тръгна по своя си път.