— Домът на Силата! — извиках аз. — Казахте Домът на Силата?! А за Дома на Любовта, Дома на Болката и Дома на Страха също ли знаете?!
— Знаем.
— А за Господаря?! Кой или какво е той?! За Господаря вие…
— Знаем — прекъсна ме Третата.
— Тогава ми кажете! Това е много важно!
— До преди малко бързаше да се махнеш оттук, Танцуващ, а сега си жаден за знания — хладно ми отвърна Първата. — За знанието се плаща, готов ли си за това?
— Зависи от това, какво ще поискате! — старите ми навици на крадец изискваха предпазливост. Не се съгласявай, докато не разбереш каква цена ще ти поискат в замяна.
— Ако искаш да научиш за Дома на Господаря, ще трябва да останеш при нас.
— Тогава цената за това знание не струва и медна пара. Тук то ми е безполезно.
— Прощавай, но твоят свят още дълго време няма да бъде готов за това знание — отвърна със съжаление Втората. — Напред, Танцуващ, огънят те очаква!
— Сбогом, сенки!
— Сбогом и до скоро, Танцуващ! Запомни, че невинаги джангата със сенки води в правилната посока!
— Ще го запомня!
— Бъди внимателен!
Те извикаха и още нещо на гърба ми, но аз вече не можех да ги чуя. Огънят заплашително се протягаше към мен със съскащи езици.
— Ти си мой! — протътна пурпурният пламък.
— Ти си наш-ш-ш! — повториха гладните огнени езици.
Аз не съм склонен към безумни и безразсъдни действия, но изглежда беше дошло време и за тях. Какво казаха сенките? Невинаги можеш да минеш през огън с помощта на танца със сенките? Не, нещо по-различно беше…
Огънят опари лицето ми, косата заплашително замириса. На ръцете, с които закрих очите си, кожата започна да се надува.
Последният път единствено джангата, лудият танц, в който ме завъртяха трите сенки, ми помогна да мина през огъня на този негостоприемен свят и да се върна обратно в Сиала.
Сега с мен нямаше нито танц, нито сенки, които да ме преведат през пурпурните пламъци. Бях оставен сам с ненаситния огън.
— Ти си мой!!! — тътнеше огнената стена.
— Ти си мой!!! — изграчих в отговор аз.
За миг в пламъците се мярна пролука и аз без колебание скочих напред. Стената триумфално изрева, приемайки ме. Болката от изгарянето плъзна по тялото ми, но дрехите и косата ми не лумнаха. Пламъците разочаровано изфучаха зад гърба ми. Преди тишината да ме погълне, осъзнах, че все пак мога да се промъквам през границата между световете и без да танцувам със сенки…
Главата ми бучеше, устата ми беше пресъхнала, тилът ми осезаемо пулсираше и не позволяваше и за секунда да го забравя. Изхриптях по-зловещо и от врящ котел и си позволих да отворя очи. Пред погледа ми всичко се размиваше, така че ми трябваше известно усилие, за да разбера къде съм този път.
— Добро утро! — гласът ме накара да обърна глава към говорещия.
— Това ли е добро утро според теб? — изсумтях аз.
— Поне още сме живи, Гарет — отговори ми Змиорката.
— Откога сме тук?
— М-м-м? Вече е утрото на следващия ден. Целият ден и през нощта останахме тук. Как е главата ти?
— Не питай — изстенах аз. — Бръмчи като разбунен кошер. Доста здраво ме удариха в каретата.
— Да. Вече започвах да се притеснявам за теб, не идваше в съзнание и само стенеше без прекъсване.
— Имах лоши сънища — измърморих аз, спомняйки си разходката по мрачните коридори на затвора на Господаря и тайнствения огнено-снежен свят на сенките, първичният свят, Светът на Хаоса, един свят, който, по думите на сенките, би трябвало да умре.
Сън! Това беше просто поредния сън от безкрайния низ кошмари! Сведох поглед и погледнах корема си. Както можеше да се очаква, дрехата не беше разкъсана от ноктите на Посланика и не беше изгорена от пурпурния пламък. Бях здрав и невредим, ако не броим лекото главоболие след срещата с ботуша и болките в ребрата от удара на каруцата в стената на къщата.
— А ти как си? Беше по-пострадал от мен — обърнах се към Змиорката аз.
— Ще оцелея — кратко ми отговори той.
Е, щом гаракецът казва, че ще оцелее, значи ще оцелее.
Опитах да размърдам ръце, но нищо не се получи — някакъв мръсник доста здраво ги беше вързал зад гърба ми.
— Дори не опитвай — ухили се Змиорката, като забеляза моя опит да проверя здравината на въжетата, стегнали китките ми. — Въжето е от влакна на арт, нямаш никакъв шанс. Аз цял час се мъчих, но така и не успях.