— Това пък защо?
— Така е по-интересно, Гарет. Мишката с тебе ли е? Тогава да тръгваме!
На прага се появиха три познати дребни фигури.
— Какво ти казах, Халас? — радостно изписка най-малката. — Казах ли ти, че ще ги намеря първи? Казах ли ти?
— Кли-кли! Това ти ли си?
— Хората имате странния навик да казвате очевидни неща. Естествено, че съм аз, Гарет!
— Само ти ми липсваше през цялото това време!
— Аз също те обичам и се радвам да те видя жив и здрав! — направи физиономия кралският шут. — Уау! Гхоли!
Гоблинът веднага забрави за мен, пристъпи към решетката, зад която подскачаха обезумелите мършояди, и пъхна пръст през нея, сякаш искаше да се запознае с тях. За щастие на Кли-кли гоблините са много по-пъргави от гхолите, така че шутът навреме успя да издърпа пръста си и челюстите на звяра изщракаха във въздуха.
— Змиорка, остриетата ти — Делер облегна секирата си на стената и измъкна „брата“ и „сестрата“ иззад гърба си.
— А случайно не носите ли и арбалета? — попитах с надежда аз.
— Носим го, но е в Мармота, така че засега се дръж до нас. Кли-кли, оставаш ли?
— Идвам, те така или иначе са зли. Уау! Мъртвец! Змиорка, ти да не си му счупил врата? Какво гледа зад гърба си? Страхотно! А този, завития с плаща, още мърда! — продължи възбудено да дърдори гоблинът. — Защо не е като другия? Мога ли да го ритна? А? А-а-а… Разбрах! Този поддръжник на Неназовимия си го оставил за заложник, нали? Не, Змиорка, кажи ми! Прав съм, нали?
Погледът на Змиорката, отправен към мен, казваше: „Нито дума за това кой е той!“. Лицето на Гръмогласния беше покрито с плаща и нито гнома, нито джуджето, нито гоблина можеха да разпознаят бившия Див.
— Затваряй си устата, Кли-кли — измърморих аз. — Ще се забавляваш после.
— Трудно е с вас, глупаците — въздъхна Кли-кли. — Ще тръгваме ли?
— Вървете напред — нареди Змиорката. — Аз идвам ей сега.
Още веднъж се спогледахме с гаракеца и аз прочетох в стоманените му очи присъдата на Гръмогласния.
— Крайно време беше! Нашите вече две минути удържат изхода! — изпръхтя под шлема гномът.
Халас изскочи в коридора, последван от Кли-кли и Делер. На прага на килията спрях и хвърлих последен поглед към Гръмогласния. Той правеше неуспешни опити да се изправи, но се беше заплел в плаща.
— Гарет, върви — студено ми заповяда Змиорката.
— Ще те изчакам — в мен се надигна упоритост, причината за която и сам не разбирах.
— Както искаш! — мимолетно свиване на раменете.
Змиорката се наведе над Гръмогласния. Той вече беше успял да седне и сега с резки движения на главата се опитваше да отметне плаща.
— Помниш ли, обещах, че ще ти изтръгна сърцето? — обърна се гаракецът към предателя. Гръмогласния не каза нищо.
— Излъгах те — прошепна Змиорката и сряза въжето, стегнало ръцете му.
Преди вратата да се удари и резето да щракне, видях как Гръмогласния смъква плаща от главата си и удивено гледа към нас.
— Какво се туткате там? — извика ни от другия край на коридора Делер.
— Не казвай на момчетата за Гръмогласния, Гарет — помоли Змиорката. — Нека мислят, че е умрял още в хана. Не е нужно да знаят какъв всъщност е бил.
— Добре — все още не можех да повярвам, че гаракецът го пуска просто така.
— И за това, което ти казах за себе си, също мълчи.
— Добре — повторих аз.
— И още… За това, че сред Дивите има предатели, също мълчи. Сега не е време за тревоги. Когато се върнем в Самотния великан, аз сам ще поговоря с Бухала.
— Добре.
— А, ето къде бил! — кимна воинът и рязко дръпна лоста, разположен в незабележима ниша в стената.
Някъде изскърца механизъм, вдигащ решетката. Гхолите бяха на свобода. Аз потръпнах — по-добре нож, отколкото такава смърт. Не мисля, че дори и с развързани ръце Гръмогласния ще издържи дълго срещу четирите гладни мършояда, въпреки че бяха три, дори четири пъти по-дребни от човек.
Ако Гръмогласния крещеше, аз не го чувах — вратата на килията изолираше много добре всички звуци.
— Да вървим! — подхвърли Змиорката и без да се обръща назад, забърза към нетърпеливо пристъпващия от крак на крак Халас.
— Какво правехте там? — попита гномът.
— Оправяхме стари дългове — сухо каза Змиорката и като издърпа остриетата, мина покрай гнома.