Направих унила физиономия на въпросителния поглед на Халас, нямах намерение да обяснявам каквото и да е.
Кли-кли и Делер вече се бяха качили по стълбите и ни чакаха близо до вратата, водеща към свободата.
На пода до вратата лежеше господин Ризус. Мъртъв. От гърба му като мълчалив укор на справедливостта стърчаха две черни стрели. Ел, изрисувал лицето си с черно-зелени шарки, стоеше с изпъната тетива. Елфите не се отличаваха с великодушие към своите врагове и не се гнусяха да забиват стрели в гърбовете им, ако им се предостави такава възможност.
— Как си го убил? — обърнах се удивено към тъмния елф, докато гледах трупа на шамана.
Сега Ризус не беше толкова страшен. Малък дребен човечец, намерил смъртта си от елфийски стрели. Смъртта изтрива страха.
— Гарет, ти да не си сляп? Как е умрял? — подигравателно попита Кли-кли. — Не виждаш ли, че е надупчен със стрели?
— Не говоря за това! — намръщих се аз, раздразнен от несъобразителността на Кли-кли. — Питам как е успял да убие шаман?
— Шаман? Хм… — избоботи току-що приближилият Арнх, облечен от глава до пети в желязо, и с любопитство погледна тялото на Ризус.
— Ако ще да е сто пъти шаман, Гарет, но когато неочаквано и без каквото и да е предупреждение ти забият стрела под лопатката, веднага забравяш за всякакво шаманство — поясни Ел. — Да не мислиш, че в Заграбия се бием с мечове с шаманите на орките?
Не. Не мислех. Стрела от храстите и край.
— По-бързо, да ви отнесе мракът! — раздаде се някъде отдалеч викът на Мармота, а после се чуха викове на хора и звън на оръжия.
Звънът беше прекъснат от остри писъци и вой — милорд Алистан се беше включил в битката с меча от пееща стомана.
Когато изскочихме на улицата, всичко беше свършило. На дъбовия щит на Алистан имаше нова вдлъбнатина, десният ръкав на Мармота беше разкъсан, но никой не беше пострадал, което не можеше да се каже за противниците. Трима привърженици на Неназовимия лежаха мъртви, още един се гърчеше на тревата и стенеше, притиснал корема си с ръце.
Да, това не е приказка. Само в приказките умират с чест и безмълвно. В живота обикновено дълго кълнат, крещят и кървят. Под побелелите пръсти на ранения се стичаше кръв. Мъжът беше разпорен като някакво прасе.
Мечът на Арнх се вдигна и падна. Човекът утихна завинаги.
— Да вървим! — заповяда Маркауз, когато ни видя. — Сега от шума цялото гнездо ще се разхвърчи!
И ние хукнахме. Тоест хукнахме аз и шутът, останалите организирано отстъпваха към предварително подготвените позиции, охранявани в момента от неучаствалите в схватката Диви в състав Медения и Фенерджията, както и групата за отдалечена помощ, тоест Еграсса и Миралисса, въоръжени с лъкове. Чичо не се виждаше никъде. Сигурно заради раняването му го бяха оставили в хана.
Зад гърбовете ни се чуха викове, във въздуха изсвистя арбалетен болт и аз зарових нос в земята, като едва не смачках линга. Еграсса, Миралисса и присъединилият се към тях Ел започнаха ответен обстрел, целейки се в прозорците и отворените врати на къщата. Трима от най-пъргавите преследвачи, решили да ни догонят и да опитат късмета си в честен бой, получиха стрели в гърдите и се проснаха на земята, убивайки всякакво желание в другите негодяи да покажат носове извън каменните стени.
— Всички ли са добре? — попита Миралисса, докато изтегляше тетивата със стрелата към ухото си. Звън!
— Да, ако не броим нервите ми! — не пропусна да се оплаче Кли-кли. — Не съм свикнал да се чувствам като игленик за арбалетни болтове!
— Още нищо не си видял — промърморих аз, ставайки от земята.
— Изтегляме се към конете, докато преследвачите не са се опомнили!
Заповедта на Алистан така и не беше изпълнена. От най-горния етаж на масивния двуетажен дом, в чието мазе ни държаха почти цяло денонощие, изскочи нещо бяло, но уви, не пухкаво.
— Пази се! — извика Миралисса.
Аз повторно се пльоснах на земята и моят пример беше последван от всички останали, включително и от елфите. Ослепително-белият диск весело изсвистя във въздуха и се вряза в ябълковото дърво зад нас, пръскайки го на хиляди малки тресчици.
Шаман, мракът да го отнесе! В къщата е имало още един шаман на Неназовимия, а Гръмогласния беше казал… Малко ли неща ни каза! Фактът си оставаше факт — някакъв шаман току-що ни обстреля с нещо гадно и само по щастливо стечение на обстоятелствата и волята на боговете ни пропусна с цели десет ярда.