Глава 8
Гоблински идейки
Когато отрядът с олюляващи се коне влетя в двора на хана, там вече Чичо нервно сновеше от ъгъл в ъгъл. Като ни видя, той безмълвно замърда устни, броейки ездачите, и доволен от резултата, се усмихна. Всички са цели, всички са живи, десетникът нямаше какво да се тревожи за Дивите. Загуби няма и сега можеше да си отдъхне.
Медения скочи от коня и с тих глас започна да разказва на приятеля си какво се беше случило по време на нашето спасяване. Чичо сумтеше и разочаровано цъкаше с език, съжалявайки, че поради раните си не е могъл да участва в битката.
Подадох поводите на Пчеличка на притичалия слуга и от изтощение седнах направо на земята. Докъде ме докараха, да загубя и последните си сили!
— Ей, приятелю! Жив ли си? — чух съчувствен глас. Погледнах нагоре и видях надвисналия над мен Бас.
— Ти пък какво правиш тук?
— Той е в изпитателен срок — каза шутът и пльосна задника си на тревата до мен. — Е, или нещо подобно.
— Или нещо подобно? — повторих като ехо аз.
Бас не каза нищо, само ме гледаше в очакване. Какво иска? Междувременно Кли-кли измъкна от плаща си (плащът беше нов, не скъсаният) любимото си морковче и като гризна от него, каза с пълна уста:
— Фефду фруфото фрафва фа фнаеш…
— Какво? — не разбрах аз.
— Казвам, между другото трябва да знаеш, че ако не беше твоят приятел, сега двамата със Змиорката сигурно щяхте да храните гхолите! — преглъщайки, поясни гоблинът. — Той ни каза къде ви крият.
Погледнах с ням въпрос бившия си приятел. Той предпазливо седна до нас и започна да разказва. Понякога Кли-кли се откъсваше от моркова и вмъкваше тежката си дума в разказа на Бас.
Оказа се, че по време на спускането ни с каруцата Бас бил на същата улица и видял как натоварват в каретата мен и изпадналия в безсъзнание Змиорка. Не се намесил (което е абсолютно правилно, един срещу дузина си е глупост), но успял да проследи каретата до частно владение на поддръжници на Неназовимия, намиращо се извън града. Как е успял да го направи не попитах, но като си спомних детския му прякор (Невестулката), не се изненадах. След като разбрал къде ни държат, Бас се върнал обратно в Раненг, но градските порти вече били затворени и той трябвало да прекара нощта под стените на града. И тази сутрин веднага отишъл в „Учената сова“.
— А за хана откъде знаеш? — не се удържах и попитах аз, въпреки че вече се досещах за отговора.
В деня, в който за пръв път го срещнахме на Големия пазар, Бас Невестулката ни проследил. Първо до университета, след това до „Слънчевата капка“, а накрая и до „Учената сова“. Така че знаел къде да отиде за помощ. Наистина, той не подозирал, че ще се натъкне на елфа, станал със задника нагоре.
Първо Ел решил да пусне кръв на Бас, нали затова е народната мъдрост: ако се доверяваш на всеки срещнат, рано или късно ще си покойник. Но Халас и Делер, а след това и Кли-кли, върнал се от безплодното издирване на моята персона, потвърдили, че да, видели са този човек да говори с изчезналия Гарет. Ел се успокоил и прибрал ножа, а Миралисса и Алистан подложили Бас на кръстосан разпит.
Трябва да се отдаде дължимото на елфийката — тя до последно подозирала Невестулката, предполагайки съвсем логично, че пред нея стои или най-обикновен мошеник, или поддръжник на Неназовимия, или слуга на Господаря, или мракът знае кой още. Така че в случай на измама на Бас било обещано да му изтръгнат очите и да му отрежат всички стърчащи от тялото части по особено брутален начин.
Ел, Еграсса и Медения отишли на разузнаване на адреса, посочен от Бас, и се уверили, че къщата направо гъмжи от съмнителни типове с не особено приятна външност. После дошла кавалерията в лицето на почти целия отряд (Чичо бил оставен да наглежда Бас и да лекува незарастващата си, въпреки намесата на Миралисса, рана). Останалата част от историята вече я знаех…
— Благодаря ти, Бас — трябваше да положа известно усилие, за да му благодаря. — Ако не беше помощта ти…
Нямаше нужда да казвам повече.
— Мир? — той протегна ръка към мен и колебливо се усмихна.
— Мир — стиснах ръката му — Но двамата с теб ще трябва да си поговорим сериозно.
Още му бях ядосан, задето не ни съобщи на двамата с Фор, че е жив и здрав.
— Добре, само че малко по-късно, мисля, че сега първо трябва да си починеш няколко дни. Пак ще се видим.
Бас се изправи и тръгна към вратата на хана, но на пътя му като призрак изникна Ел: