— Наистина ли е това, което си мисля? — вдигнах поглед към Миралисса аз.
— Не мога да чета мисли, Гарет — мимолетна усмивка докосна черните й устни. — Това е голяма рядкост. Гривната са я изковали огри още във времената преди да отидат в Безлюдните земи.
Да, точно така. Гривната беше най-обикновено парче желязо, в което нямаше нито унция скъпоценен метал или магически свойства, но древността му и това, че е едно от малкото творения, останали от огрите, вдигаше цената му до двеста, че дори и триста златни. Големи пари, особено за човек с моята професия.
— И как точно ще си купим пропуск с това? — обърнах се аз към шута.
— Вече си купихме, Гарет! Докато ти там на сламата разпалваше апетита на гхолите, ние не седяхме със скръстени ръце. Граф Балистан Паргайд вече знае, че в града има такава рядкост, и любезно изпрати покана на херцог Ганет Шагор да посети скромния му прием, като вземе със себе си интересуващата го ценност.
— М-м-м… — проточих аз. — Не улавям връзката между нас и някакъв си там херцог.
— Връзката е пряка, Гарет — Кли-кли ме гледаше насмешливо и весело. — Херцог Ганет Шагор е не друг, а самият ти!
Точно тук разбрах, че сега ще удуша малкия мерзавец за глупавите му идейки…
— Кли-кли — постарах се гласът ми да звучи тихо и любезно. — Кли-кли, приятелю мой, пак ли си ял мухоморки за закуска? Какъв херцог съм аз?
— Съвсем истински. Искаш ли да влезеш в къщата за Паргайд? Тогава ще бъдеш херцог — безцеремонно отсече шутът.
— Не знам как да бъда херцог! — избухнах аз. — Аз съм крадец, Кли-кли! Крадец, а не благородник и светска птица! Какво, нямаше друг кандидат ли?!
— А кого би предложил ти, Гарет? — с искрен интерес ме попита Миралисса. — Дивите отпадат, те са воини и дори за кратко не биха могли да се престорят на херцог. Всеки веднага ще разпознае в тях обикновения човек. Милорд Алистан също не може, той е известен и ще го познаят. И кой остава? Ти.
— Защо веднага херцог, а не елф или алчно джудже? Не мога да бъда херцог — продължавах да упорствам аз.
— Ще можеш и още как. Никой не кани джуджета и елфи на такива приеми. Така че ще можеш.
— Но аз не знам всички тези глупави благороднически правила, етикети и тем подобни великосветски простотии! Ще ме разкъсат още на петата секунда!
— Ох, Гарет, не ме разсмивай! — Кли-кли, седнал на леглото, безгрижно клатеше крака. — Смяташ, че тези смотаняци ще разберат нещо? Сега ти си херцог, а не някакъв си там смотан маркиз. Ще си сложиш вечно намусената физиономия и никой дори няма да те приближи с въпроси. Бъди важен, студен и уверен в себе си, като пуяка на мастер Квилд, това е всичко!
— Ти дори не знаеш за какво говориш — поклатих глава аз. — Това е авантюра…
— Цялото ни начинание до Храд Спайн е авантюра, Гарет — сериозно каза Кли-кли. — Имаме два дни, през които ще се опитам да те науча на някои неща. И да ти разкажа легендата.
— В кралството херцозите да не са колкото мухи на труп? Кли-кли, имай страх от боговете! Всички херцози се знаят! Откъде ще се вземе още един? От отвъд морето? По говора ми дори доралисец веднага ще разбере, че съм прекарал целия си живот във Валиостр!
— Спокойно, не се притеснявай! Има такъв херцог, втори братовчед на нашия крал по линия на баба му. Той е човек със странности, живее като отшелник, двайсет години не е напускал замъка си, така че никой няма да разпознае измамника в теб.
— Но има…
— Щом казвам, че никой няма да го познае, значи никой. Не се притеснявай, аз ще бъда с теб и ако нещо…
— Не! — подскочих аз.
— Какво не?
— Не! Няма да бъдеш с мен!
— Това пък защо?
— Кли-кли, ти си бедствие на две тънки крачета! Ако дойдеш с мен, със сигурност няма да излезем живи оттам!
— Аз идвам с теб, Танцуващ в сенките, този въпрос вече е решен. Освен това ще ти трябва свита и суфльор. Херцозите, ако не знаеш, не ходят сами на гости.
— Хубава свита! Малък зелен глупак!
— Точно това ти трябва, глупак! Кой ще те гледа теб, когато в къщата се появи шут?
Хм? Е, трябваше да призная, че гоблинът е прав — всички ще гледат шута, а не някакъв си херцог-особняк.
— Кли-кли, а няма ли да те разпознаят като кралския шут? — попитах притеснено, вече се бях примирил с безумната идея да стана херцог за няколко часа.
— Какви ги дрънкаш, Гарет! — възрази гоблинът. — Вероятността да срещна познато лице сред Славеите е направо никаква. А и освен това за вас, хората, всички гоблини са еднакви. Всичко ще е наред и никой нищо няма да заподозре. Мастер Квилд вече ни е осигурил подходящи за случая дрехи. Ще те съпровожда Еграсса. Както и шест души почетен караул.