Следващите два дни бях просто непоносим и принудих Кли-кли да съжали сто пъти за гениалната си идея да ме превърне в дралан. На всички мои аргументи, че на обикновен човек, съвсем наскоро сдобил се с титла, това просто не е нужно, Миралисса и гоблинът отговаряха съвършено различно от очакванията ми.
Наистина не предполагах, че да си благородник е толкова трудно. Да държиш в главата си безброй абсолютно глупави и ненужни неща — на това беше способен само онзи, в чиито вени тече благородна кръв.
За тези дни научих как трябва да държа чашата, как да пия, да се кланям, как да се държа на масата, да правя комплименти, многозначително да мълча, да предизвиквам на дуел, да говоря за вечността, за конете, за лова със соколи, за военните паради, за турнирите, за хералдиката и прочее глупости, които нямат място в живота на никой уважаващ себе си майстор-крадец. В края на втория ден главата ми просто преливаше от ненужни знания.
Оказа се, че гербът на херцог Шагор е таралеж на виолетово поле, и аз, за да съм в крак с това, станах навъсен и кисел като стадо зверчета на моя нов господар — Змиорката. Към края на втория ден при вида ми Кли-кли съскаше и плюеше като побесняла котка, но въпреки това двамата с Алистан продължаваха да ми пълнят главата със знания. Последното мъчение за мен стана родословието на херцога. Както се оказа, всеки дралан бил длъжен да знае родословието на този, който му е дал благородническата титла.
Родословието, да ви кажа, си е истинска джунгла! Трябва да помниш кой на кого, с кого, как, защо и колко в крайна сметка деца са им се родили, които се падат не знам какви си на не знам кого си и така до безкрайност. В крайна сметка аз окончателно се оплетох в новопоявилите се роднини на Змиорката и нарекох пралелята, прекрасната херцогиня Де Ландрен втора братовчедка на праплеменника по линия на шестата полусестра, в момента женена за чичото на дванайсетата сестра на майка му по линия на баща-дядо-баба. Кли-кли ядосано се изплю и като каза, че съм безнадежден, щом не мога да запомня толкова просто нещо, изчезна в кухнята на хана, оставяйки Арнх и Фенерджията, които през целия процес на обучение се скъсваха от смях, да се шегуват с мен.
— Ако имах толкова много роднини, щях да избягам от дома си! — през смях каза Арнх.
— Ти и така си избягал — напомни на жителя на Пограничното кралство Мумр.
Това предизвика пореден взрив от смях в Арнх и при опита да си избърше очите едва не се заля с чашата бира.
Привечер бях обзет от нервна криза и само обикалях напред-назад в кръчмата като гаринч, затворен в клетка. Знаех, че всичките тези маневри и игри със съдбата няма да свършат добре за нас. Дотук бяхме, кълна се в Сагот! И всичко заради Кли-кли, орките да го отнесат!
— Мармот — обърнах се аз към воина, който в момента обучаваше Непобедимия. — Видя ли къде отиде Кли-кли?
— Виж в твоята стая, май там се мотаеше.
Ама разбира се, грижовният гоблин ми подготвяше облеклото за приема. Между другото, все още не бях успял да разгледам парадния си костюм. Кли-кли грубо отказваше да го покаже, очевидно загрижен за душевното ми равновесие. Всички останали участници в маскарада вече бяха получили новите си дрехи — за Дивите това бяха зелени парадни униформи с избродиран на гърдите сив таралеж на виолетово поле. Змиорката имаше скъп костюм с висока колосана яка и широки ръкави в тъмнокафяв цвят, а Еграсса вече се беше облякъл в синьо-жълта камизола, на която беше избродирана черна луна — знакът на неговия Дом. Когато приближих до стаята, която делях с Фенерджията и Кли-кли, зад вратата се раздаде непознат глас:
— Обвиняеми! Признавате ли се за виновен?
— Не, не се признавам! — пропищя Кли-кли.
— Имате последна дума, преди да бъде обявена окончателната и справедлива присъда.
— Всички вървете в мрака! — тържествено произнесе шутът.
— Тогава чуй присъдата си, нещастнико!
Трети глас се включи в разговора:
— Във връзка с кражбата на частна собственост си осъден на разчекване. Присъдата следва да се изпълни незабавно!
Отворих изумен вратата и надникнах в стаята — кой знае защо очаквах да видя едва ли не целия кралски съд и палача в добавка. Но не, стаята беше празна, ако не броим седналия на масата Кли-кли. Пред него стоеше огромна чиния с едри бели череши, но гоблинът не й обръщаше никакво внимание. В този момент той беше зает с неотложни дела — да къса крилата и краката на уловените мухи.