— Не се ли умори да се правиш на глупак? — попитах аз, влязох в стаята и взех шепа череши.
— Работата ми е такава, Гарет — въздъхна гоблинът и хвърли всичко останало от мухите през прозореца. — Ако не се правех на глупак, още щях да си стоя у дома, в Заграбия, и да уча за шаман. Ех!
— Съжаляваш ли? — попитах аз и изплюх една костилка.
— Ами не… Всичко, което се случва, е за добро. Освен това, ако не бях аз, кой щеше да те защитава?
— Мен? Искаш да кажеш, че ме защитаваш? — за стотен път се връщахме към този разговор.
— А кой друг, ако не аз? Само благодарение на мен си още жив — шутът се изпъчи важно.
— Благодарение на теб, мой малък зелен пакостнико, получих трън в задника, студена вода в леглото, глупаво пророчество и титлата лъжедралан в комплект с паунски дрехи — подарък от херцога. Между другото, къде е той?
— Как къде? Той си е на същото място, където е бил през последните двадесет години — в семейния замък на Морски хълм, това е до границата с Исилия.
— Говоря за костюма, а не за Ганет Шагор! Бих искал да видя какво ми е подготвил по твоя заповед нашият любезен ханджия. В какво ще съм облечен на този прием?
— А-а-а! — схвана шутът и скочи от стола. — Скоро ще видиш.
— Скоро? А защо не сега?
— Защото имаме още една важна работа. Последвай ме, Танцуващ в сенките, сега ще получиш своя последен урок.
— Да пропаднеш в мрака дано! Докога ще ме мотаеш? — ядосах се аз. — Цял ден ме тормозиш с тази хералдика, в нея дори Неназовимият ще се препъне, не само обикновен крадец. За днес уроците са достатъчно!
— Ти не си обикновен крадец. Ти си майстор-крадец — шутът насочи палец към мен, сякаш беше истински арбалет. — И би трябвало най-малкото да можеш да танцуваш в прилично общество!
Идеите на Кли-кли бяха една от друга по-безумни.
— Остава и да израждам да ме научиш. Крадецът — синоним на акушерка. Драланите не ги канят да танцуват! А освен това аз мога да танцувам и без твоите уроци.
— Можеш. Някаква джанга или галкаг — Кли-кли лапна черешка, затвори лявото си око, прицели се и плю към прозореца. — Благородниците имат съвсем различни танци. Да вървим, нали не искаш да оплескаш всичко в най-неподходящия момент?
За пореден път през този ден изстенах, но нямаше какво да правя и трябваше да последвам шута в общата зала на хана, проклинайки деня, в който се срещнахме.
Дивите се бяха събрали в залата. Само Мармота не беше облечен в зелен костюм — той оставаше в хана заедно с Алистан, Миралисса и Ел. Тук беше и Бас, който озадачено се мръщеше, гледайки доста странните дрехи на Дивите — облечени като слуги, и за щастие не разбираше нищо.
— Ей, Делер! — извика Кли-кли към джуджето. — Ела за малко!
Делер се откъсна от спора с Халас и без да бърза, се запъти към нас. В костюма на слуга-телохранител джуджето приличаше на крава в униформа на Дивите егери.
— Какво искате?
— Виж, Делер. Заради общото дело, направи ни услуга!
— Какво? — подозрително ни погледна той, осъзнавайки, че услугата винаги е безплатна, а джуджетата безплатно не обичат да правят нищо.
— Прегърни Гарет.
Лицето на Делер се изопна.
— Ти това… Кли-кли, въпреки че си мой приятел… Направо мога да те перна в муцуната… Аз не съм от тези… онези.
— Глупак си ти, Делер! Просто трябва да науча Гарет да танцува!
— А-а-а — разбиращо проточи джуджето и като свали шапката-котле, разроши огненочервената си коса. — Тогава не ставам заради ръста, на вас ви трябва Медения.
— Медения — мрачно изръмжа Кли-кли. — Медения е като мечка, ще смачка краката на Гарет…
— Ами тогава Арнх.
— Арнх?
— Какво пък! Съгласен съм! Ще е доста забавно! — ухили се плешивият воин и стана от масата.
Забавно? По някаква причина не споделях ентусиазма на Арнх за танцуването.
— Чудесно! Значи така, Арнх, прегърни Гарет. Сложи си ръката на талията му. На талията! Ти изобщо знаеш ли какво е талия? Точно така! Гарет, а ти какво стоиш като статуя? Направи същото! Така! Гърба! Дръжте гърба изправен! Какво стоите като парализирани, да ви отнесат орки дано! Така! Сега гледайте какво трябва да правите!
Гоблинът направи няколко сложни и абсолютно откачени стъпки.
— Е, как е? — обърна се към нас доволен.
— Прилича на подскачането на доралисец, след като му пуснат горещи въглени в гащите — изрази всеобщото мнение Халас.