Последните думи на гнома потънаха в смях.
— Ама че сте глупаци! Това сега е най-модерният танц! — Кли-кли се опита да надвика смеха.
Смехът премина в рев.
Кли-кли раздразнено изсумтя и се нахвърли върху мен и Арнх:
— Какво стоите като статуи?! Правете като мен! В такт!
Чувствах се като пълен идиот.
— И… раз-два-три, раз-два-три! Отсечена стъпка! Три… Гърбът по-изправен!… два-три! Гарет, не провлачвай крака! Раз-два-три!
Продължихме. Арнх настъпи пръстите на десния ми крак, един път едва не паднахме на пода, когато Кли-кли започна да ускорява темпото. Всички се хилеха без спиране, Фенерджията извади свирката си и започна да свири някаква мелодия. Безплатното представление дойде да погледа и мастер Квилд. Елфите също слязоха в залата. Накрая се появи и самия Алистан. Физиономията на нашия многоуважаван граф беше от доволна по-доволна. Наистина, не всеки ден можеш да видиш нещо такова…
— Раз-два-три! По-високо крака! Раз-два-завъртане-три!
Неуморимият Кли-кли не млъкна и за минута. Арнх отново ме настъпи и аз изохках от болка. Най-накрая всичко свърши и аз си поех дъх.
— Кли-кли, защо беше нужно да учиш Гарет да танцува точно сега? — поинтересува се елфийката. — Нали знаеш, че Балистан Паргайд не понася танци и на неговите приеми никога не се танцува.
Кли-кли се поколеба и хвърли притеснен поглед в моята посока.
— Е, може би ще му е полезно за в бъдеще — промърмори накрая.
Будалкал ме е!
Направих крачка към него, но гоблинът вече се беше скрил зад гърба на Бас и оттам ми се изплези. Сега, за да го докопам, ще трябва да заобикалям масата, а през това време малката гадинка със сигурност щеше да избяга.
— Ах, ти…
— Гарет, длъжен бях да развеселя всички и да повдигна моралния им дух! — обидено се оправда гоблинът. — Защо се ядосваш?!
Взех се в ръце.
— Гарет, имаш по-малко от четвърт час да се преоблечеш — напомни ми Змиорката.
Гаракецът вече беше облечен в предоставения му костюм. Истински херцог, кълна се в светлината! Лицето му, благодарение на магията на Миралисса, вече не беше толкова смугло. Черната коса светлееше и сега никой не би познал в Змиорката гаракец. Магията на елфийката щеше да действа само до утре сутринта.
— Уау! Змиорка! Така си направо готов за гаракския трон! — възхитено възкликна Медения. Бузата на Змиорката предателски потрепна.
— Кли-кли, а къде са моите дрехи?
Гоблинът подозрително ме изгледа, претегляйки шансовете си за дълъг живот, после се реши, пристъпи иззад Бас и изсумтя:
— Да вървим.
— Къде ще ходите, Гарет? — някак между другото попита Бас.
Пред него незабавно изникна Ел и студено предложи да го изпрати до стаята му. Бас се ухили, стана и последва елфа. Езикът на Невестулката до добро няма да го доведе.
Кли-кли ме заведе в стаята. На леглото старателно беше подредена цялата ми премяна. Огледах я със скептичен поглед и като се обърнах към Кли-кли, изръмжах:
— Подиграваш ли ми се?!
— Дори не си помислям — бързо отвърна гоблинът. — Какво не ти харесва този път?
— Ето това! Това не са дрехи, а паунов костюм!
— Всички херцози са малко пауни, Гарет. Това са най-нормални дрехи за благородник. Да не говорим за драланите. Те обичат пищните облекла.
— Алистан не се облича така!
— Алистан е капитан на кралската гвардия, а не дралан, когото са поканили на тържествен прием.
— Аз не съм дралан и ти го знаеш много добре! Освен това идея си нямам, как се облича всичко това?!
— Ще се справим — смело изтърси Кли-кли и, прехапал език, започна да разбърква скъпите парцалки.
Когато най-накрая гоблинът ме доведе до огледалото, аз загубих дар слово.
На себе си имах ослепително бяла копринена риза с тесни ръкави и ажурна яка, както и кадифен жакет в наситено син цвят със златни копчета и висока яка. Отдясно на гърдите се кипреше изкусно бродиран със сребърни нишки герб, представляващ плуг, порещ някакво поле. Бричовете бяха малко тесни и затова не много удобни. Следваха високи ботуши с бродерия, широк длан и половина пояс и кинжал от пееща стомана в скъпа ножница с дръжка от сивкава кост на огр. Целият този безумен костюм се допълваше с дълъг сатенен плащ с черна подплата, три пръстена с рубини, широкопола шапка със зелено перо и масивна златна тройно сплетена верига. Ако падна с такава верига в реката, не бих изплувал. Облеклото на Змиорката беше много по-богато от моето, но от това не ми ставаше по-леко.