Около десетина минути разговорът продължи да се върти около времето. Джордан не се сещаше за друг, освен може би някой метеоролог, който да се интересува от времето повече от Джафи.
— Имаш ли нещо против да ти отнема няколко минути? — попита накрая той, издърпа стола срещу нея и седна. — Анджела ми каза, че не би имала нищо против да ми отговориш на няколко въпроса около компютрите.
— Нямам нищо против — увери го Джордан.
— Хареса ли ти салатата? Градските момичета много обичат салати, нали?
Тя се засмя:
— Е, аз определено не съм изключение.
Джафи беше много мил мъж и явно бе в настроение да си побъбри.
— За закуска тук винаги е пълно, но на обяд навалицата е наполовина. Истината е, че през летните месеци почти нямам клиенти — дори за вечеря, но с настъпването на есента бизнесът оживява. Тогава съпругата ми ми помага. Наоколо съм прочут с шоколадовия си кейк. По-късно следобед идват доста хора, за да си хапнат по едно-две парчета. Но ти не се тревожи. Вече съм ти заделил от него.
Мъжът се размърда на стола и тя реши, че се кани да стане. Протегна ръка към една от папките си, за да прочете поредната възмутителна история за светците Макена и демоните Бюканън.
Но Джафи нямаше намерение да си тръгва, а само се наместваше по-удобно.
— Шоколадовият кейк е причината да се захвана с това заведение.
Джордан остави папката и се приготви да го слуша.
— „Тръмбо Мотърс“ — поясни събеседникът й. — Или по-точно Дейв Тръмбо. Той е собственик на автокъща в Бърбън, който е на около шейсет и пет километра оттук. Както и да е, той и жена му — Сузан, били на почивка в Сан Антонио и се отбили да вечерят в ресторанта, където аз работех. Тогава бях направил шоколадовия си кейк и той така го хареса, че изяде три парчета, преди жена му да го накара да спре. — Засмя се. — Дейв умира за шоколад, но Сузан не му го позволява често. Тревожи се за холестерола и такива неща. Както и да е — продължи Джафи, — Дейв не могъл да забрави кейка, а определено не му се искало постоянно да пътува до Сан Антонио, който е доста далеч оттук. И знаеш ли какво стори? Направи ми предложение, на което ми беше трудно да откажа. Първо ми разказа за Серенити и как тук нямало нито един свестен ресторант, а после добави, че отишъл при най-добрия си приятел Илай Уитакър — богат собственик на ранчо, който винаги е готов да направи добра инвестиция. Дейв го убедил да ми даде първоначален капитал. Илай е собственик на сградата, но аз няма да плащам наем, докато не започна да печеля достатъчно. Той е, както ние ги наричаме, мълчалив партньор. Рядко преглежда счетоводните книги, а през няколко месеца, когато получавам извлечението си от банката, виждам, че по сметката ми са преведени пари. Не си го признава, но знам, че той или Тръмбо са ги внесли.
— Явно са добри хора — отбеляза Джордан.
— О, да, такива са — потвърди Джафи. — Илай е малко особняк, живее уединено. Тук идва доста често, но не мисля, че е напускал Серенити, откакто преди петнайсет години се е преселил да живее тук. Може би следобед ще се запознаеш с него. Дейв ще му докара новия пикап. Илай всяка година си купува нов пикап.
Джордан помисли, че този път Джафи наистина ще си тръгне, и затова отново се пресегна към папката.
— Дейв е най-добрата ни реклама. Този мъж обожава шоколадовия ми кейк и много хора идват тук само защото им го е препоръчал.
— А „Тръмбо Мотърс“ разполагат ли с добър механик?
— Разбира се. И не само с един. — Джафи се засмя. — Чух, че Лойд ти създал доста неприятности.
Очите й се разшириха.
— Чул си? И кой ти го каза?
— Това е малък град, а хората обичат да приказват.
— И говорят за мен? — Не можа да скрие изненадата си.
— О, да. Ти си най-обсъжданата тема в града. Красива жена като теб много рядко идва тук. При това не се надуваш и си говориш с обикновените хора.
Джордан не разбра за кого говори той. Тя определено не беше красива. И с какви обикновени хора бе говорила? И какво искаше да каже с това обикновени!
— Изглеждаш учудена — ухили се Джафи. — Тук е по-различно от Бостън. Ние обичаме да мислим, че се държим приятелски, но всъщност сме любопитни. Ще свикнеш, тук всички познават и кътните си зъби. Ето какво ще ти кажа. Когато Дейв докара пикапа на Илай, обезателно ще се отбие да си хапне кейк и аз ще ви запозная. Обзалагам се, че той е чул за перипетиите ти с колата.
— Но нали каза, че той живее в друг град…
— Така е — кимна Джафи. — Живее в Бърбън, но всички в Серенити купуват колите и пикапите си от него. Той има най-добрата автокъща наоколо. Постоянно му казвам да пусне реклама по телевизията, както правят онези градски момчета, но той не ще да го снимат. Предполагам, че се срамува и предпочита да върти бизнес с местните. Често идва в Серенити. Жена му си прави тук прическата и маникюра, така че е осведомена за последните новини от дамите във фризьорския салон.