— Откога е шеф на полицията? — поинтересува се Джордан.
— Около година — отвърна Дел.
— По-скоро от две — уточни Бари.
— Не се оставяйте външният й вид да ви заблуди. Тя е много по-корава, отколкото си мислите. Може да бъде истинска пепелянка.
Джордан надникна зад Дел, за да я огледа. Шефката на полицията имаше дълга изрусена коса и се бе наплескала с грим толкова много, че спокойно можеше да работи в цирка.
— Да те назначат за шеф на полицията е голяма работа тук. В Серенити сякаш времето е спряло. В полицейския участък има само един компютър, а всички обаждания на 911 минават през управлението в Бърбън.
— Вече се чувствам много по-добре — рече Джордан. — Освен това ми писна да седя на земята и да наблюдавам всичко отстрани. Моля ви, помогнете ми да се изправя.
Бари я вдигна, но не я пусна. Настоя, че трябва да поседне върху задната броня на линейката.
— Ако ви се завие свят, облегнете се на мен.
Странно, но не се чувстваше замаяна. Само лицето й пулсираше болезнено там, където я бе ударил един от тези двама братя. У нея се надигна гняв и тъкмо се канеше да попита медиците кой от двамата мъже е Джей Ди, когато Дел я изпревари:
— Слушайте, ако шефката на полицията реши да ви предаде на шерифа, кажете, че ще ви водим в болницата, за да ви снимат на рентген. Съвсем приятелски ви съветвам да стоите по-далеч от онези двамата.
— Добре — съгласи се тя. — Бяхте много мили с мен и аз го оценявам — добави. — Знам, че случилото се изглежда подозрително, а и аз не съм от този град…
— И в колата ви има труп — напомни й Дел.
— Да — кимна Джордан. — Но съм невинна. Не съм убила никого и ви уверявам, че никой не е бил по-изненадан от мен, когато отворих онзи багажник.
— Обзалагам се, че е било така. Между другото името ми е Дел. А той е Бари.
— Аз се казвам Джордан Бюканън и…
— Ние знаем коя сте. Шефката на полицията вече извади шофьорската ви книжка от портфейла ви — информира я Бари. — Прочете името ви на глас. Не си ли спомняте? Дел, може би наистина трябва да я заведем да й направят рентгенова снимка.
Джордан нямаше представа, че някой вече бе ровил в чантата й и бе извадил документа й за самоличност. Дали е била в безсъзнание? Може би само е била зашеметена. Точно това имаше навика да я пита майка й, когато направеше нещо, което не одобряваше. „Да не би да си зашеметена?“
— Нямам нужда от рентген — за втори път ги увери тя. — И не съм направила нищо нередно.
— Да изглеждаш виновен и наистина да си виновен са две различни неща — дълбокомислено отбеляза Дел.
Свали стетоскопа от врата си и го подаде на Бари.
— Мисля, че ще се оправите — прошепна Бари, докато го сгъваше и прибираше в метален калъф. — Хейдън знае, че не сте били в Джесъп Каунти и че не сте замесена в случая. Има свидетел. А с този свидетел ще й бъде доста трудно да ви предаде на братята Дики.
— Пак може да го направи — предположи Дел.
— Не, не може — възрази Бари. — Не и с наличието на свидетел. Една жена е излизала от магазина и е видяла всичко. Тя също се е обадила на 911 и е казала на оператора какво е видяла и как Джей Ди е ударил госпожица Бюканън без никаква провокация от нейна страна. Каза, че Джей Ди изскочил от колата си, сякаш го преследвал рояк оси, измъкнал телефона от ръката й и здравата я халосал.
— По-добре госпожица Бюканън да се моли Джей Ди да не се добере до свидетелката и да не я изплаши, така че да промени показанията си.
— Това няма значение. Всички спешни обаждания се записват, а Джей Ди не може да промени записите.
Двамата мъже говореха за Джордан, сякаш беше невидима. Тя бе удивена и че никой, изглежда, не възнамеряваше да направи нещо за трупа. Видя как шефката на полицията погледна в багажника, но това бе всичко. Доколкото знаеше Джордан, никой друг не бе проверил трупа. Медиците определено не бяха. Явно никой не се интересуваше коя е жертвата. Чудеше се кога ще си зададат този въпрос.
— Мислиш ли, че ще трябва да откараме трупа в Бърбън? — попита Дел.
— Сигурен съм. Ще трябва да висим тук, докато дойдат криминалистите, огледат местопрестъплението и съдебният лекар освободи тялото.
Уморена от ролята на почти безгласен наблюдател, Джордан благодари още веднъж на медиците, след това приближи до шефката на полицията и зачака жената да я забележи.
Вместо това, един от братята Дики забеляза, че ръцете й са свободни.
— Някой да сложи белезници на заподозряната — рече той. — Някой, който вече би трябвало да си е свършил работата.
Джордан пристъпи напред.
— Ти ли ме удари?
Докато отговаряше, мъжът не я гледаше в лицето.
— Никой не те е удрял — тросна се той.