Можеха ли да я пратят в затвора и да я обвинят в убийство? Само ако знаеше приблизителното време, по което професорът е бил убит, можеше да си спомни къде е била тогава и дали някой я е видял. Надяваше се, че не е бил убит през нощта, защото не можеше да докаже, че е била в хотелската стая. Те можеха да заявят, че е изтичала до къщата на професора и го е убила, но в такъв случай как трупът му се бе озовал в багажника на колата й, след като тя е била заключена в сервиза на Лойд? А и какъв мотив би могла да има, за да го убие? Дали щяха да скалъпят някакъв?
Така нямаше да стигне доникъде. Не разполагаше с достатъчно информация, за да си изгради защита… или алиби. Дори не знаеше как е бил убит професорът. Беше прекалено шокирана, за да го огледа добре, когато го бе видяла напъхан в онзи найлонов чувал като някакъв боклук.
Чувстваше се като риба на сухо… или, както би казал Ноа — извън зоната си на комфорт. Всичко това е по негова вина, реши Джордан, защото той й бе изтъкнал колко скучен и еднообразен е животът й. Тя си беше напълно щастлива, докато живееше в неведение по въпроса. А сега се чувстваше безсилна. За да оцелее, тялото й се нуждаеше от храна и вода, но Джордан имаше нужда от компютър и мобилния си телефон. Без високотехнологичните си играчки се чувстваше като изгубена.
Джордан мразеше да е объркана и да не владее положението. Когато излезе оттук… ако изобщо излезе… ще се запише да учи право. Сега нямаше да е толкова уязвима, ако познаваше законите, нали?
Шефката на полицията прекъсна самосъжалението, на което се бе отдала Джордан.
— Ще се обадиш ли на адвокат или не?
— Реших да изчакам брат си.
Полицайката изсумтя.
— Ще продължаваш ли да си измисляш? Просто се опитваш да печелиш време. Много скоро ще ти дойде умът в главата, защото няма да получиш нищо за пиене и ядене, докато не започнеш да ни сътрудничиш. И не ми пука колко време ще мине. Ако се наложи, ще те оставя да умреш от глад — заплаши тя.
— Това законно ли е? — мило попита Джордан.
Хейдън наистина бе зла жена. Мушна пръст в гърдите си и заяви:
— В този град мога да правя каквото си пожелая. Разбра ли? Не съм толкова добра, колкото изглеждам.
Джордан не можа да се сдържи:
— Никой не би си помислил, че изглеждате добра.
Думите й явно засегнаха полицайката. Лицето й почервеня.
— Питам се дали ще продължаваш да си толкова дръзка, ако реша да те предам в ръцете на братята Дики.
Размаха пръст пред лицето на Джордан и тъкмо се канеше да продължи със заплахите, когато Кари я прекъсна:
— Маги?
— Казах ти да ме наричаш началник Хейдън — изръмжа тя.
— Началник Хейдън?
— Какво?
— Дойдоха от ФБР.
ЕДИНАДЕСЕТА ГЛАВА
— Къде е тя? — попита Ник.
— Това е мое разследване — заяви началник Хейдън. — ФБР няма работа тук.
Ник и Ноа очакваха, че ще си имат работа с компетентен представител на закона. Но грешаха. И нито един от двамата не бе в настроение да се впуска в глупави териториални спорове.
— Той зададе въпрос — излая Ноа. — Къде е тя?
— Не ви интересува — озъби му се Хейдън. — Както вече казах, това е мое разследване. Двамата с приятеля ви можете да се омитате от участъка ми.
Ник вече й бе казал, че е брат на Джордан, и й бе показал документите си за самоличност и значката си. Сега беше неин ред. Проклетницата трябваше да отговори на въпросите му.
Хейдън направи крачка назад, но преградата зад нея й попречи. Знаеше, че е започнала зле, но нямаше намерение да отстъпва. Колкото по-скоро тези двамата разберат кой командва тук, толкова по-добре.
Мъжът, който се идентифицира като агент Ник Бюканън, беше заплашителен и гневен, но й се струваше далеч по-малко страшен от агента, който влезе с него. В пронизващите му сини очи имаше нещо, което й подсказваше, че ще е по-добре да не излиза насреща му. Тя усещаше, че всеки миг той може да избухне, а нямаше намерение да чака безропотно. Единственият й изход бе да атакува първа.
Ник вече губеше търпение, когато младата жена, седнала зад компютъра, заговори с тънък глас:
— Сестра ви е в килията в дъното на коридора. Тя е добре, но по-хубаво сами да се уверите. — Увиваше около пръста си дълъг къдрав кичур и се усмихваше на Ноа, докато ги осведомяваше.
— Сестра ми е заключена в килия? — изуми се Ник.
— Точно така — отвърна началник Хейдън и изгледа кръвнишки подчинената си.
— Какви са обвиненията?
— Все още не възнамерявам да споделям тази информация с вас — заяви полицайката. — И няма да позволя да се видите със сестра си, нито да разговаряте, преди да съм приключила с нея.