Ноа се засмя.
— Добра е колкото гърмяща змия. Опитва се да опетни името на родния ми щат, но не се тревожи за нея. Ник ще я озапти.
Джордан се изправи и се опита да приглади измачканата си блуза.
— Мислиш ли, че ще можеш да намериш отнякъде ключ и да ме освободиш от тази килия? — попита го със сладък гласец.
— Съвсем скоро — увери я той. — Веднага след като ми кажеш чий юмрук се е ударил в лицето ти.
В този миг иззад ъгъла изскочи Хейдън с вкисната физиономия и ключ в ръка. Отключи вратата на килията, измърмори нещо под нос, което Джордан се престори, че не чу, и рече:
— Беше ми… предложено да седнем и да се разберем с добро. Нали знаеш… да стигнем до дъното на тази мистерия.
Ник стоеше в коридора. Косата на Джордан бе паднала напред и отчасти закриваше лицето й, но когато я отметна назад, той видя синината.
— Какво се е случило с теб? — гневно попита той. — Кой кучи син…
— Всичко е наред — побърза да го прекъсне сестра му, преди да продължи с ругатните. — Аз съм добре, наистина.
Когато се обърна към Хейдън, очите му мятаха гневни пламъци.
— Вие ли сте отговорна за това?
— Разбира се, че не съм аз — тросна се жената. — Дори не бях там, когато е станал предполагаемият инцидент.
— Предполагаем? — Ноа се извъртя рязко към Хейдън.
— Джордан, кой те удари? — попита Ник.
В този момент полицайката отвори вратата. Тя блокираше пътя на Джордан и затова Ноа пристъпи напред, улови младата жена за ръка и я издърпа към себе си.
— Джордан, отговори ми — настоя брат й.
— Казва се Джей Ди Дики. Не знам от какво са съкратени Дж и Ди. Брат му Ранди е шериф на Джесъп Каунти. Двамата бяха заедно в колата на шериф Ранди. Ние се намирахме в Грейди Каунти — доуточни тя.
— Защо типът, който те е ударил, не е арестуван?
— Опитах се да повдигна обвинение.
— Какво искаш да кажеш с това, че си се опитала? — гневно продължи да я разпитва Ник.
— Имам предвид, че се опитах. Но тя не ми позволи.
От думите й брат й и Ноа направо онемяха. Досега никога не се бяха сблъсквали с подобна некомпетентност.
Всички се изсипаха във външния офис. Тъй като нямаше достатъчно столове, нито място, се скупчиха около бюрото на помощничката. Джордан забеляза, че Кари се опитва — без особен успех — да привлече вниманието на Ноа.
Маги Хейдън заобиколи нежеланата групичка, задръстила участъка й, приседна на края на бюрото си и затупа нетърпеливо с крак, докато слушаше разговора.
— Ще го доведем тук — обеща Ноа.
— Къде точно беше арестувана? — попита Ник.
— На три пресечки оттук.
— Тя никога не е била арестувана! — подвикна Хейдън.
— Тогава защо ме заключихте в килията? Спомняте ли си какво ми казахте? Че няма да ми дадете нито да ям, нито да пия, докато не отговоря на въпросите ви. Освен това добавихте, че въобще не ви пука… дори да умра от глад.
— Не съм казала подобно нещо.
До този момент Кари се взираше безмълвно в Ноа, но като чу думите на шефката си, вдигна рязко глава. За секунда дори спря да върти кичура около пръста си.
— Да, каза го. Аз те чух — рече тя.
— Това беше просто блъф — отсече Хейдън.
— Блъф ли? — намеси се Ноа. — Не го ли наричаме измама на федерален агент и възпрепятстване на правосъдието, Ник?
— Точно така го наричаме — потвърди партньорът му. — Ти ли ще я арестуваш или аз?
— Я почакайте! — Гласът на Хейдън се повиши с една октава. — Сестра ви отказа да сътрудничи. Наложи се да я заключа в килията.
— Джордан, вярно ли е това? — попита Ник.
— А ти как мислиш?
— Просто ми отговори на въпроса — нетърпеливо я подкани той.
В момента Ник се държеше повече като големия брат, отколкото като агент на ФБР, но тя все още бе прекалено благодарна и щастлива, че е тук, за да се дразни от властното му поведение.
— Аз помолих за адвокат — започна Джордан — и освен това осведомих Хейдън, че съм ти се обадила. След това тя ми каза, че не съм била заподозряна, но ще ми зададе няколко въпроса, като разпитът ще бъде записан на касетофон. Когато отказах да отговарям на провокативните й и обвинителни въпроси без адвокат, тя промени мнението си и заяви, че съм заподозряна.
Извърна се към полицайката, която я гледаше с кисело изражение на лицето.
— Не си спомням съвсем точно. Дали беше преди, или след като ме заплашихте, че ще ме предадете на братята Дики?
Всички насочиха погледи към Хейдън и зачакаха отговора й.
Тя пое дълбоко дъх.
— Не съм ви заплашвала с нищо подобно.
— Да, заплаши я — отвърна Кари. — Ти каза…
Шефката на полицията я прекъсна с изпепеляващ поглед:
— Млъквай, Кари и си гледай компютъра. Ти си временно освободена от затвора, за да работиш, а не си във ваканция.