Лицето на момичето пламна. Тя сведе глава и се втренчи в клавиатурата. Джордан разбра, че е засрамена от думите, изречени пред Ник и Ноа.
— Не мога да работя с компютъра. Глупавото нещо е счупено.
Джордан изпита съжаление към нея и се запита кое е по-лошо: да работи за тази, сякаш излязла от ада надзирателка, или да се върне в затвора и да си доизлежи присъдата.
— Не знам какво да правя — измрънка Кари с нещастен глас.
Колкото и да не й се щеше да помага на шефката на полицията, Джордан не можа да се сдържи да не се притече на помощ на бедната Кари. Протегна се с въздишка покрай момичето, натисна два бутона, изчака половин секунда, след това натисна още няколко клавиша и екранът на компютъра оживя.
Кари имаше вид на току-що видяла чудо. Взря се в Джордан с широко отворени очи и прошепна:
— Как го направи?
Докато Джордан й обясняваше, Ник спореше относно юрисдикцията. Явно на Хейдън много й харесваше думата и я използваше като отговор независимо от въпросите, които й задаваха.
— Съобщи ли ви съдебният лекар приблизителното време на настъпване на смъртта? — попита Ник.
— Това тук е моя юрисдикция и следователно аз водя разследването. Не е нужно да си пъхате носа, където нямате работа.
— Защо не сте задържали Джей Ди Дики и брат му? — продължи да я бомбардира с въпроси агентът.
— Каква работа имате с шерифа?
— Той каква работа има тук, в Грейди Каунти?
— Това е моя юрисдикция — изсумтя Хейдън.
— Кога смятате да арестувате Джей Ди Дики? — не се отказваше Ник.
Мобилният телефон на Хейдън иззвъня. Тя се обърна с гръб към агентите и заобиколи бюрото си. Закри с длан устата си.
— Знам кой е — изсъска полицайката през зъби. — Ти ме слушай. Те ме притискат да те арестувам. — Слуша мълчаливо няколко секунди, после каза: — Защото си цапардосал жената. За какво друго си мислиш, че искат да те арестувам?
— Тя не знае ли, че чуваме всяка нейна дума? — обърна се Ноа към Ник.
— Очевидно не.
Гласът на Хейдън се извиси:
— А пък аз ти казвам, че ръцете ми са вързани. Правя каквото мога.
Тя прекъсна разговора и хвърли телефона върху бюрото. Ник я изчака да се обърне и зададе очебиен въпрос:
— С Джей Ди Дики ли разговаряхте току-що?
— Не, не беше той.
— Ако вие не го доведете, ние ще го направим.
— Тук е моя юрисдикция.
Ник отново я попита дали съдебният лекар й е съобщил приблизителния час на смъртта на професор Макена.
— Вече отговорих на този въпрос. Тук е моя юрисдикция и аз водя разследването. — Хейдън скръсти ръце и тупна с крак. — Искам и двамата да се махнете от…
— Никъде няма да ходим — намеси се Ноа.
— Каква е била причината за смъртта? — продължи да разпитва Ник.
— Моя юрисдикция — повтори жената, натъртвайки на думата.
И продължи в същия дух. Какъвто и въпрос да й задаваха, отговорът беше един и същ: моя юрисдикция.
Джордан имаше чувството, че наблюдава мач по тенис — погледът й непрекъснато отскачаше между брат й и Хейдън.
Кари докосна ръката й, за да привлече вниманието й.
— Как мога да накарам принтера да печата?
Джордан се наведе над бюрото.
— Принтерът ти не е свързан към компютъра. — Вниманието й отново се насочи към спорещите.
Кари отново я разсея.
— Можеш ли да го закачиш? — помоли се тя.
— Да, добре.
— Открих ръководство за компютъра — довери й шепнешком момичето. Погледна към шефката си, за да се увери, че не я слуша. — Но не съм го чела. Казах й, че съм го направила, но… нали се сещаш. Бях заета с други неща. Предполагам, че трябва да го прочета, нали?
— Навярно идеята не е лоша — отбеляза Джордан, заобиколи бюрото и се зае да свързва компютъра, докато Кари продължаваше да шепне:
— Брат ти е много хубав, но носи брачна халка. Брачна халка е, нали?
Джордан се усмихна.
— Да, брачна халка е.
— А жена му жива ли е? Искам да кажа, че някои мъже продължават да носят халките си години след като съпругите им са починали.
— Да, жена му е жива и да, той е щастливо женен. Всъщност двамата с Лорен очакват второто си дете след три месеца.
Гласът на Кари се снижи още.
— Джафи също изглежда добре. Искам да кажа, започнал е да оплешивява, но така е още по-секси. Вчера, по време на обедната почивка, минах покрай ресторанта му и той и приятелите му стояха отвън, и говореха за теб. Онзи богат собственик на ранчо… знаеш кого имам предвид… казва се Уитакър… е, той е много готин. Слаб е, но има мускули, а аз обичам мускулестите мъже. Обзалагам се, че сигурно ходи на фитнес, какво мислиш?
Джордан не отговори, но явно това нямаше значение за Кари.