Той ги измъкна от ръката й, извади пистолета от кобура и я избута пред себе си.
— Възпрепятстване на криминално разследване и нападение на федерален агент… струва ми се, че това е достатъчно.
— Аз познавам много хора! — разкрещя се Хейдън, докато той я набутваше в килията.
— Обзалагам се, че е така — съгласи се Ноа.
— Могъщи хора!
— Радвам се за теб. — Затръшна вратата пред лицето й. — Ще останеш тук, докато се уреди преместването ти във федералния арест за по-нататъшно разследване.
— Това е скалъпено обвинение!
— Ще имаш нужда от адвокат. Ако бях на твое място, щях да си осигуря някой добър.
Тя най-сетне осъзна, че той не блъфира.
— Я почакай! Добре, добре, ще ви съдействам.
Кари наблюдаваше сцената с широко отворени очи. Искаше й се да стане и да изръкопляска възторжено, но знаеше, че постъпката й може да й навреди. Полицаят, който отговаряше за нея, й бе казал, че тъкмо неспособността й да контролира действията си е основната причина да се озове в затвора. И ако искаше да промени живота си, трябваше да се научи първо да мисли, а после да действа. А и в крайна сметка шефката на полицията рано или късно щеше да излезе от затвора, нали?
— Нищо не мразя повече от безчестно ченге — рече Ноа, докато минаваше покрай Ник. Погледна през прозореца. Седан последен модел спря до тротоара. Един мъж слезе от колата, стиснал куфарче в едната си ръка, а с другата притиснал клетъчен телефон към ухото си.
Ноа се обърна към Джордан:
— Адвокатът ти пристигна.
ДВАНАДЕСЕТА ГЛАВА
Луис Максуел Гарсия беше въплъщение на изискаността. Излъчваше увереност и чар. Усмивката му бе топла и донякъде искрена, а маниерите му — полирани като алабастър. По марковия му костюм и безупречната риза на фино райе не се виждаше нито една гънка.
След официалностите по представянето адвокатът настоя да го наричат Макс.
— Доктор Моргенстърн се изказа много похвално за вас — отбеляза Ник. — Нали, Ноа?
Ноа не направи никакъв коментар, но приближи Джордан и скръсти ръце пред гърдите си. Лицето му остана безизразно. Винаги предпазлив в преценките, Ноа оставаше скептичен и Макс, горещо препоръчан или не, трябваше тепърва да докаже способностите си.
— Благодарни сме ви, че поехте случая и пристигнахте толкова бързо — каза Ник.
Макс бе приковал поглед в Джордан.
— Никога не бих могъл да откажа на доктор Моргенстърн.
— И защо? — поинтересува се Ноа.
— През годините той ми е правил много услуги — отвърна адвокатът и се обърна към Джордан. — Има ли възможност да поговорим насаме?
Джордан си помисли дали да не предложи кабинета на полицейския началник, но бързо размисли. Стаята и без това беше малка, а със затворена врата щеше да се чувства като в клетка.
— Тук наистина няма къде да останем насаме — отвърна тя. — Предполагам, че бихме могли да седнем на пейката отвън, ако не възразявате срещу горещината.
Макс имаше хубава усмивка.
— За мен не е проблем. Свикнал съм с нея. Къде е началникът на полицията? Първо бих искал да поговоря с него и да разбера какво е обвинението. Би било добре, ако ни сътрудничи и сподели с нас нужната информация.
— Да, ама няма да стане — осветли го Ноа.
— Началникът на полицията е жена — поясни Ник. — И Ноа е прав. Тя няма да ни сътрудничи.
— А защо не е тук? — попита адвокатът.
— Заключена е в килията в дъното на коридора — обясни Ник.
— И защо? — последва очакваният въпрос на Макс.
— Аз я арестувах — осведоми го Ноа.
Джордан си помисли, че Макс не изглежда ни най-малко изненадан, но като адвокат се предполагаше, че умее добре да прикрива емоциите си.
— Разбирам — каза той. — И каква е причината за ареста й?
Ник му обясни и Макс се почеса замислено по брадичката.
— Има ли и други изненади, които бихте искали да споделите с мен? — попита той.
— Доктор Моргенстърн обясни ли ви защо се нуждая от адвокат? — намеси се Джордан.
— Да, направи го. Каза ми, че сте намерили нещо в багажника си.
Кари махна с ръка, за да привлече вниманието на Джордан.
— Успях да се свържа със заместник полицейския началник Дейвис — каза тя. — Кой иска да говори с него?
— Аз. — Ноа заобиколи бюрото на Кари и пое слушалката.
Макс погледна към коридора, водещ към килията.
— Ще се опитам да поговоря с шефката на полицията — поясни той.
— Защо? — попита Ник.
— Искам да преценя що за човек е.
— Губите си времето.
Разговорът на Ноа със заместник-началника на полицията продължи по-малко от минута. След като се представи, Ноа каза на заместник-началника, че шефката му е арестувана и той трябва да дойде в полицейския участък колкото е възможно по-бързо.