Беше разпитана подробно за всеки миг от предишната вечер. Осъзна какъв късмет е имала, че не е оставала сама чак до прибирането си в стаята, за да си легне, когато, оказа се, професор Макена отдавна е бил мъртъв.
Председателят на градския съвет настоя да уволни Маги Хейдън още докато беше в килията. Освен това настоя началник Дейвис да не я освобождава, преди той да е напуснал полицейския участък.
Маги не прие добре новината за отстраняването си.
— Би трябвало да знаеш, че това ще се случи — каза й Дейвис.
Както се очакваше, отговорът й бе низ от ругатни. Докато събираше личните си вещи и ги хвърляше в един кашон, тя се впусна в обвинителна тирада срещу половата дискриминация.
— Хората са се оплакали в градския съвет от мен само защото съм жена. Никога не си могъл да се примириш, че аз бях шеф, а не ти. Постоянно подстрекаваше членовете на съвета да ме уволнят.
— Няма ли да поемеш отговорност за днешните си действия? — попита новият началник на полицията.
— Ще си намеря адвокат и ще ви съдя до дупка — закани се жената. — И когато свърша с вас, ще бъдете голи като пушки!
— Чуй ме добре. Не би трябвало да отправяш каквито и да било заплахи. Наложи се доста да убеждавам агент Клейборн да оттегли обвинението си в нападение на федерален агент. Но още не е късно той да размисли.
— Обвинението беше нагласено.
Кашонът, в който хвърляше вещите си, беше в средата на бюрото. Тя погледна съдържанието му, сграбчи го и го хвърли към стената.
— Тези боклуци не ми трябват.
— Сега се налага да си вървиш. — Дейвис я хвана за ръката.
Тя я издърпа.
— Не се настанявай прекалено удобно зад бюрото ми. Няма да бъдеш дълго шеф на полицията. Адвокатът ми ще принуди градския съвет да ме възстанови на работа. Преди да си се усетил, ще нося отново значката и оръжието си. Тогава ще бъдеш окончателно отстранен. Първата ми заповед, след като заема отново поста си, ще е за уволнението ти.
Джордан бе излязла на тротоара, за да изпрати Макс, но съвсем ясно чуваше високия глас на Хейдън. Макс й даде визитка с всичките си телефонни номера, включително и този на мобилния. Каза й, че може да му се обажда по всяко време на денонощието, ако възникнат нови проблеми.
— Предлагам да напуснеш Серенити колкото е възможно по-скоро — посъветва я адвокатът. — Който и да е сложил трупа в багажника на колата ти, е имал причина да го стори, Джордан. Ако бях на твое място, нямаше да остана тук, опитвайки се да разбера защо. Остави разследването на местната полиция. Ако началник Дейвис се нуждае от някаква помощ, може да се обърне към Ноа или брат ти. — След това рязко смени темата: — Трябва да тръгвам, но бих искал да попитам…
— Да? — подкани го тя, чудейки се защо се колебае.
— Следващия месец ще бъда в Бостън, за да присъствам на една конференция, и ако си свободна, за мен ще е удоволствие да излезем на вечеря.
Ноа вече бе благодарил на адвоката и сега чакаше до вратата Джордан да се сбогува с него. Тя се усмихваше на Макс, но в изражението й имаше нещо. Може би изненада, помисли си агентът. Изпълнен с любопитство, реши, че на всяка цена трябва да разбере какво си говорят. В този момент иззвъня мобилният му телефон. Смяташе да не отговаря, но видя номера на обаждащия се и промени намерението си. Беше Ник.
Джордан пъхна визитката на Макс в джоба си и го изпрати с поглед, докато се качи в колата и потегли. Махна му за довиждане. Поради някаква причина това също притесни Ноа. Стори му се прекалено… лично, прекалено приятелско. Запита се дали Макс не й бе хвърлил око и реши, че определено го е сторил. Джордан беше красива жена и на Ноа не му бе убягнало, че и адвокатът го е забелязал. Това също го притесняваше. Не беше проява на професионализъм адвокат да проявява такъв интерес към личните достойнства на клиентката си. О, със сигурност и на Ноа нищо, не му бе убягнало от въпросните достойнства, но това беше различно.
Вратата зад него се отвори с трясък и Маги Хейдън изхвърча навън. Видя Джордан на тротоара и закрачи към нея.
Джордан се извърна, видя очите на полицайката, но не отстъпи назад, нито извика за помощ. Можеше сама да се защити. Щеше да посрещне спокойно тази луда жена и да наблюдава действията й. Беше готова за всичко.
Но нямаше възможност да реагира. За секунда зърна как Ноа лети към Джордан, а в следващата вече се взираше в гърба му. Изобщо не разбра как успя толкова светкавично да се озове пред нея.
Хейдън я обвиняваше за всичко, с изключение на жегата.
— Това още не е приключило! — извика на раздяла.
— Напротив, приключи — увери я Ноа.
Джордан го потупа по рамото, но той не се обърна, докато Хейдън не изчезна от погледите им.