— Здрасти, Джордан! — провикна се млада жена.
— Здрасти, Канди — усмихна се Джордан.
— Здрасти, Джордан.
— Здрасти, Чарлин.
— Здрасти, Амилия Ан.
И така нататък. Тя се поздравяваше с всеки мъж или жена, които идваха при тяхната маса. Не след дълго се оказаха заобиколени от внушителна тълпа.
— Спомняш си Стив, нали? — попита Чарлин. — Моя шеф от застрахователната агенция.
— Разбира се. Радвам се да те видя отново, Стив.
— Джордан, китайският порцелан е страхотен. Много ти благодаря — продължи Чарлин.
— Няма защо. Радвам се, че ти е харесал.
Ноа я смушка.
— Китайски порцелан? — прошепна.
Тя му се усмихна.
— На Вера Уонг.
Джафи обърна стола си към него и го възседна към облегалката.
— Добре, проявихме достатъчно търпение. Искаме да узнаем какво се е случило.
— Вече чухме какво е станало. Всички в града само за това говорят — обади се Анджела, — но искаме да го чуем от теб. Какво е да видиш труп?
— Било е отвратително — отвърна Канди вместо Джордан.
Въпросите заваляха от всички страни. На Ноа му беше забавно, че дори не се налагаше Джордан да обяснява. Винаги имаше един или двама от групата, които вече знаеха отговора и услужливо го съобщаваха.
Телефонът на Ноа иззвъня по средата на импровизираната пресконференция. Всички млъкнаха, за да чуят какво казва.
— Джордан, остани тук — рече той след няколко секунди. — Агентът на ФБР е отвън с колата. Ще се върна след минута.
Чарлин го изчака да излезе и отбеляза:
— Той е много красив мъж, нали?
— Приятел е на Джордан — обяви Анджела.
— Специален приятел ли? — поиска да узнае Амилия Ан.
Жените я погледнаха с очакване.
— Само приятел — увери ги Джордан.
— Ще останеш да пренощуваш, нали? — попита Амилия Ан.
— Да.
— А той ще остане ли?
— Да — потвърди Джордан.
Амилия Ан не се предаваше.
— В твоята стая или някъде другаде? — попита шепнешком.
— Някъде другаде.
— Но в моя мотел, нали?
— Предполагам… ако има свободна стая.
— Ето какво ще направя — рече Амилия Ан. — Ще побутна нещата, защото имам свободни стаи.
— Как ще побутнеш нещата?
— Ще го настаня в съседната стая, която има междинна врата с твоята.
Чарлин смигна на Джордан:
— Ти ще решиш дали да я оставиш отключена.
— Чарлин! — прошепна многозначително Канди. — Той може да се вижда с някоя друга… искам да кажа, сериозно.
По-точно с още десетина, помисли си Джордан.
Чарлин я смушка игриво с лакът.
— Колко жалко, че Кайл Хефърминт не е тук. Тази сутрин прояви доста голям интерес към теб.
— Хей, момичета, ако смятате, че сте засрамили достатъчно Джордан с глупавите си приказки кой къде ще спи, бих искал да узная какво се е случило, когато Маги Хейдън е била уволнена. — Въпросът бе зададен от Кийт, годеника на Чарлин.
Всички имаха различни версии.
— Твоят приятел, агентът от ФБР, обещал на Джо Дейвис, че ще остане — обади се отново Кийт.
— И защо му е обещал? — поинтересува се Чарлин.
— Джо го помолил да огледат къщата на убития. Тъй като има голям опит и всичко останало, Джо смята, че може да притежава шесто чувство или пък да открие нещо в къщата, което да му помогне да залови убиеца.
Амилия Ан направи ужасена гримаса.
— Не вярвам, че някой в Серенити може да е убиец. Който и да е умъртвил онзи мъж, трябва да е бил външен човек. Ние тук сме твърде дружелюбни, за да искаме нечия смърт.
— Ами след като сме толкова дружелюбни, не мислиш ли, че е странно, дето никой от нас не познава този тип Макена? — попита Джафи.
— Това е, защото е бил доста саможив — заяви Кийт. — Чух, че наел къща на около километър и половина.
Джафи кимна.
— Никога не е идвал да се храни тук, нито веднъж. Дори не се е отбивал да опита от кейка ми.
— Джордан ми каза, че бил преподавател.
— Ти копира ли всички онези документи? — обърна се Джафи към Джордан.
— Не. Остана ми още една кутия.
— Сега, след като този тип е мъртъв, можеш просто да вземеш кутиите, нали? — попита Канди. — Той няма да си ги поиска.
Джордан поклати глава.
— Изследователският материал сега е част от разследването, както и от наследството на професор Макена. Не бих могла да взема кутиите със себе си.
— Може да прочетеш останалите документи тази нощ — предложи Джафи.
Колко мило от негова страна, че е толкова загрижен за работата й, помисли си Джордан. Макар да се съмняваше, че тази нощ ще може да прочете кой знае колко. Беше уморена от дългия и напрегнат ден и предполагаше, че ще заспи в мига, в който положи глава върху възглавницата.