Ноа се върна в ресторанта, но бе спрян от Стив Нелсън и още един мъж. Говореше главно Стив, и то толкова ентусиазирано, че Джордан се зачуди дали не се опитва да продаде на Ноа някоя застраховка. От време на време агентът кимаше. Скоро около него се скупчи малка групичка и дискусията изглеждаше доста оживена. Тя чуваше откъслечни въпроси, с които бомбардираха Ноа, както и доста предположения. Той имаше спокоен вид и търпеливо изслушваше всички мнения. По някое време погледна към нея и й се усмихна. Очевидно в Серенити от години не бяха ставали свидетели на подобно вълнуващо събитие. Освен това й стана ясно, че Ноа проявяваше голямо разбиране. Те искаха да говорят, а той нямаше нищо против да слуша.
ПЕТНАДЕСЕТА ГЛАВА
Добрите граждани на Серенити продължиха да обсъждат събитията, разтърсили спокойния им град, но след час Ноа се извини и настоя двамата с Джордан да тръгват. Навън ги посрещна все още задушният и горещ тексаски нощен въздух. Ноа включи климатика в новата им кола, а Джордан нададе възторжени възгласи във възхвала на работещото чудо.
Откри чантата си на задната седалка и се пресегна да я вземе. Обърна се отново за лаптопа, но той не беше там. Погледна на пода зад гърба си. Никакъв лаптоп.
— О, не! — изпъшка тя.
— Какво не е наред? — попита Ноа.
— Лаптопа ми го няма. — Обърна се и погледна под предната седалка. — Сутринта беше в колата, която бях наела.
— Видя ли някой да го взема, докато си била пред магазина? — попита я той.
— Не, когато шефката на полицията Хейдън ме отведе в полицейския участък, не ми позволи да взема нищо от колата.
— Утре ще проведем няколко разговора и ще го намерим — увери я Ноа.
Паркира седана в задния двор на мотела. Върнаха се във фоайето, където Амилия Ан ги очакваше с ключ за Ноа. Той не каза нищо, когато тя му съобщи, че стаята му е съседна на тази на Джордан. Отключи вратата, отиде до свързващата врата, отключи и нея, а после последва Джордан в стаята й.
— Ще оставим свързващата врата широко отворена — заяви той.
Млъкна и зачака съгласието й.
— Добре, но без изненади — подразни го младата жена. — Ти ще бъдеш в твоята стая, а аз — в моята.
Той се засмя, докато излизаше.
— Не е нужно да се тревожиш за това.
Джордан се смая колко я нараниха думите му. Ако си бе дал труда да я погледне, щеше да види болката в очите й. За щастие той не го направи. Собствената й реакция я озадачи. Нямаше смисъл. Тя не искаше да го привлича, нали?
Не, разбира се, че не. Тези странни и налудничави мисли се въртяха в главата й само защото бе уморена и стресирана. Това беше всичко.
Но не можеше да спре да мисли. Ноа й каза, че нямало защо да се тревожи. Защо не? Какво не й бе наред? Та този мъж се сваляше с почти всяка жена, която се мернеше пред погледа му. Думите му, че нямало защо да се тревожи, означаваха, че тя просто не го интересуваше. Но защо?
Джордан влезе в банята, погледна се в огледалото и сви рамене. Добре, трябваше да признае, че не е кралица на красотата, а тази вечер определено не бе в най-добрата си форма. Очите й бяха зачервени от контактните лещи; косата й висеше на кичури около лицето, лишено от всякакъв цвят, ако не се брои огромната морава синина под окото.
Стига самокритично наблюдение. А и бездруго не можеше да направи нищо за външността си, поне не тази вечер. Най-добре беше да се опита да възстанови силите си.
Свалянето на лещите и един горещ душ щеше да й помогне. Изми косата си, но не си даде труда да я подсуши. От нея все още капеше вода, докато я сресваше назад. Облече сива памучна тениска и шорти на сиви и бели райета. След като си изми зъбите, надяна на носа очилата с рогови рамки и отново се погледна в огледалото.
Страхотно, сега изглеждаше като реклама за крем против псориазис. Толкова енергично бе търкала лицето си, че то цялото представляваше едно голямо червено петно.
Засмя се на отражението си. О, да, тази вечер определено беше истинска кралица на секса, но поне вече не й се спеше. Може би все пак щеше да успее да прочете нещо.
Върна се в спалнята, махна покривката, сгъна я и я пъхна в ъгъла до нощното шкафче. Придърпа горния чаршаф, грабна сноп от все още некопираните листове от третата и последна кутия и се настани в средата на голямото легло, готова за четене.
От време на време хвърляше погледи към съседната стая, но Ноа никакъв не се виждаше. Леглото й бе успоредно на неговото, което означаваше, че ако пожелае, можеше да го гледа как спи. Съсредоточи се върху проучванията на професора, каза си тя и взе най-горния лист.
По полето отново имаше надраскани бележки, както и цифрата, която бе видяла и преди: 1284. Навярно през тази година се бе случило нещо значително за родовете Бюканън и Макена. Но какво? Дали тогава бе започнала враждата, или е било откраднато съкровището? Какво се бе случило през 1284-а?