Няколко минути по-късно мина през вратата.
— Беше Джо Дейвис… — започна той.
— Преди да ме осведомиш какво е казал, може би не е зле да поговориш със скъпата, която още чака на другата линия.
— А, по дяволите… — промърмори Ноа и забърза обратно към стаята си.
След миг се върна и се отпусна върху леглото на Джордан, докато се извиняваше на обаждащия се. Тя се опита да стане, но той хвана края на тениската й.
— Почакай малко. Тя е тук. — Подаде й мобилния си. — Сидни иска да говори с теб.
Джордан не вярваше, че сестра й е на другия край на линията, докато не чу „ало“.
— Откъде имаш номера на Ноа? — попита Джордан.
— Не си спомням. Винаги съм го знаела. Сега това не е важно. Тео ми каза какво се е случило. Знаеше ли за трупа, когато разговаряхме преди?
— Преди какво? Не си спомням — отвърна Джордан. — Всички ли знаят за случилото се?
— Дилън и Кейт не знаят, но те са на меден месец, затова Алек смята, че не е нужно да ги безпокоим. Джордан, кажи ми, добре ли си?
— Да — увери тя сестра си. — Полицията изясни всичко и утре се връщам у дома. Ще ти разкажа, като се видим. Обещавам. Сидни… — започна тя.
— Да?
— Мама и татко знаят ли?
— Ник им се обади и им каза.
— Не е трябвало да го прави. Само ще се тревожат, а и без това имат достатъчно грижи с процеса и всичко останало.
— И бездруго щяха да разберат. Зак щеше да се изпусне.
— Кой е казал на Зак?
Настъпи продължителна пауза, след което Сидни промълви:
— Сигурно аз съм му споменала.
Джордан не искаше да се впуска в спорове. Поговори още няколко минути със сестра си, за да я успокои, че всичко е наред, след това приключи разговора.
— Когато намерих онзи труп, трябваше да се обадя на Дилън — отбеляза тя, докато връщаше телефона на Ноа.
— Защо? Защото Ник е казал на семейството ти?
Тя кимна.
— Сидни твърди, че и бездруго са щели да разберат…
— Щяха.
— Може би — съгласи се младата жена.
След това се облече и събра багажа си, затвори ципа на чантата и отиде до свързващата врата. Ноа закопчаваше кобура на пистолета си.
— Щеше да ми казваш защо се обади началникът на полицията Дейвис — подкани го Джордан.
— Да. Съобщи ми, че шериф Ранди нямал представа къде е брат му. Казал, че хората му го търсели.
— Ти вярваш ли му?
— Не — отвърна агентът. — Шерифът знае много добре къде е Джей Ди. Навярно смята да се договори с началник Дейвис, преди той да се появи. Поне това е моята хипотеза.
— Не трябва ли шерифът на Грейди Каунти да води разследването?
— Да, но Дейвис ми каза, че е в отпуск.
— На Хаваите — уточни Джордан. — А защо ФБР не помогне на полицейския началник?
— Изглежда, Дейвис смята, че ще може да се справи и без намесата на ФБР.
— Ами Лойд? Дейвис говорил ли е с него?
— Не — отвърна Ноа. — Никой не може да го открие. Сервизът му бил отключен, но Дейвис твърди, че това не било необичайно. Много хора в този град не заключвали вратите си.
— Обзалагам се, че вече го правят. В крайна сметка един от съгражданите им е бил убит.
— Само че професор Макена не им е съгражданин. Бил е чужденец, наел къща, живеел е много уединено. Странял е от всички. Всъщност никой в града не го познава.
— Мисля, че Лойд знае какво се е случило. Дори и да не е убил професора, обзалагам се, че знае кой го е направил. Беше страшно нервен, когато отидох да взема колата си. Смятам, че знаеше за трупа в багажника.
— Аз бих го определил като основния заподозрян.
— Нямаше търпение да си тръгна — продължи Джордан. — А това беше много странно, защото, когато отидох първия път с колата в сервиза му, той започна да ме сваля и няколко пъти ме покани да изляза с него. Опитваше се да ме задържи в града.
— А продължи ли с опитите си, след като си го заплашила?
— Не съм… о, добре, предполагам, че съм го направила. Но всичко беше толкова глупаво. Той поиска да узнае какво ще направя, ако колата ми не е готова, когато пак дойда и преди да успея да му отговоря, ме попита дали ще го нараня. Доколкото си спомням, заявих, че мога и да го направя.
— Разбирам.
— Не, не разбираш. Лойд е много едър мъж. Трябва да се покача на стол, за да го ударя.
— На стол значи?
Подигравателният му тон я раздразни.
— Вече разказах всичко това на началник Дейвис и доколкото си спомням, ти присъстваше там. Да не би да не си слушал какво се говори?