— И е ходил до Остин, за да внася парите — добави Чадик. — Освен това преди осем месеца си е купил нова кола, а километражът й показва, че оттогава доста е пътувал. Един от асистентите в колежа, където е преподавал, ми каза, че професорът е получил наследство.
— Странно наследство — отбеляза Стрийт. — В брой на всеки две седмици, като произходът му не може да бъде установен.
— А справките за телефонните му разговори? — попита Ноа.
— И те са в плика — отвърна Чадик. — За шестте месеца, откакто е живял в къщата, е имал само две обаждания, които могат да бъдат проследени. Няма регистрирани негови разговори, с изключение на един кратък, направен половин час преди Джей Ди Дики да каже, че някой му се е обадил, за да го информира, че в колата на Джордан има труп.
— Да не би да ми казваш, че някой е звънял на Джей Ди от дома на Макена?
— Точно така.
— Но аз се обадих на професора — намеси се Джордан. — Когато пристигнах в Серенити. Той ми беше дал телефонния си номер. Това обаждане трябва да е регистрирано.
— Има ли данни за разговорите по мобилен телефон? — попита агентите Ноа.
— Не успяхме да открием мобилен телефон, регистриран на името на професор Макена. Джордан, ако ми кажеш номера, на който си се обадила, ще го проверим.
— Ние изпреварихме малко процедурите и поръчахме на двама от хората ни да проверят колата на Макена. Обзалагам се, че единствените отпечатъци, които ще открият, ще са неговите — каза Чадик. — Джо Дейвис се е оплел като пате в кълчища, но няма да ни помоли за помощ. Искаш ли да се намесим по-настоятелно? Бихме могли да поемем случая и да ви измъкнем оттук.
Ноа поклати глава:
— Още не. — Погледна към Джордан и се поколеба. — Всъщност не знам. Може би идеята да я отведете оттук не е съвсем лоша…
Джордан разбра какво става и побърза да го пресече в зародиш.
— Ще остана тук с теб, Ноа. Освен това обещах на началник Дейвис, че ще бъда тук още един ден. Нищо чудно да реши да ме арестува.
— Няма да го направи, а като се замисля…
— Не подлежи на обсъждане — отсече младата жена. — Няма да замина. — И за да бъде по-убедителна, прикова поглед в него.
— Прилича на брат си — отбеляза с усмивка Чадик.
— Но е доста по-хубава — възрази Ноа. След като благодари на двамата мъже за помощта и обеща да държат връзка, той отвори вратата на колата, за да влезе Джордан, после се плъзна на седалката на шофьора. — Да потегляме.
— С удоволствие — кимна тя. — Ако разполагаме с време, бих искала да отидем до Бърбън и да си купя нов мобилен телефон.
— Не може ли още няколко дни да минеш без мобилен телефон?
— Нищо не разбираш. Това е личният ми дигитален помощник, моята камера, моят бележник, моята система за проследяване и най-важното — личният ми компютър. Мога да имам достъп до интернет и да получавам и изпращам имейли. Освен това мога да пращам снимки, текст или видеоклипове.
— Знаеш ли какво още можеш да правиш? Да провеждаш телефонни разговори.
Тя се засмя.
— И това също. А след като си купя телефон, бих искала да се отбием в полицейския участък и да поговорим с детективите, за да се опитаме да разберем какво е станало с лаптопа ми.
— Ник вече е говорил с тях. Казали са, че не са го виждали.
— Това не е възможно. Той беше в наетата кола, на седалката до мен. Маги Хейдън трябва да го е видяла, докато е ровила из чантата ми за информация. Обзалагам се, че тя го е взела. След като ме заключи в килията, тя се върна на паркинга пред магазина. Може би тогава е станало.
— Ще продължим да го търсим, но сега трябва да се срещнем с Джо Дейвис в къщата на Макена, забрави ли?
— След като той говори с шериф Ранди — напомни му тя. — Изненадана съм, че не си настоял да присъстваш на разговора им.
— Повече ме интересува брат му. — Той й подаде един лист. На него имаше два адреса с упътвания как да стигне до тях от мотела.
— Какво е това?
— Помислих си, че може би не е зле да отскочим до дома на Джей Ди. Да видим дали си е вкъщи.
— И ако е?
Ноа запали двигателя и потегли.
— Иска ми се да се отбием и да му кажем „здрасти“.
— Здрасти?
— Само се опитвам да се приобщя, сладурче.
— А какъв е другият адрес?
— На Маги Хейдън, твоята стара приятелка.
— Защо искаш да ходим при нея?
— Разполагам с номера на колата на Джей Ди. Кара червен пикап. Той може да е при нея. Ти ми каза, че си има вземане-даване с братята Дики.
Джордан включи климатика.
— И ако Джей Ди е там?
— Ще видим.
— Възразяваш ли? — попита тя и взе кафявия плик, който Чадик бе дал на Ноа. — Бих искала да хвърля един поглед на банковите му извлечения.