Джордан едва не се задуши, когато влезе в дневната. Въздухът беше изпълнен с вонята на прегоряла риба, примесена с някаква металическа миризма.
Цялата къща бе разположена на площ от не повече от седемдесет и пет квадратни метра. Мебелировката бе оскъдна. До стената се виждаше диван със сива дамаска, толкова стар и разнебитен, че Джордан се зачуди дали професорът не го е намерил захвърлен на някой тротоар. Диванът бе с лице към широк прозорец, покрит с голям бял лист. Пред него имаше квадратна дъбова масичка за кафе, а отстрани се виждаше още една малка кръгла маса и лампа с прокъсан абажур. Върху кашон в ъгъла бе поставен стар телевизор марка „Филипс“.
Не можеше да се каже дали има килим или не. Подът бе покрит с вестници, някои пожълтели от времето, а навсякъде бяха пръснати разкъсани тетрадки и бележници. Някои купчини хартия бяха с височина към половин метър.
Тримата прегазиха боклуците и стигнаха до трапезарията в дъното. Единствената мебел тук бе голямо бюро. Професорът беше използвал сгъваем дървен стол, но някой го бе хвърлил в стената и отломките му лежаха пръснати по пода.
В разклонителя, поставен върху бюрото, се виждаха включени пет зарядни устройства за мобилни телефони. Самите телефони липсваха. Джордан едва не се спъна в дългия кабел. Ноа я сграбчи за кръста, преди да се просне по лице върху бюрото.
— Внимавайте! — обади се Джо.
Тя кимна, освободи се от Ноа и се запъти към тъмната кухня. Неприятната миризма ставаше по-силна и още по-противна. Мивката бе пълна с мръсни чинии — истинско пиршество за хлебарките, които шестваха по плота. До задната врата бе подпряна пазарска кесия, преливаща от разлагащи се отпадъци. Явно професорът я бе използвал вместо боклукчийско кошче.
Джордан се върна в дневната и излезе в коридора. От едната страна имаше баня — изненадващо чиста, имайки предвид състоянието на останалата част от къщата, — а отсреща бе разположена малка спалня. Чекмеджетата на скрина бяха издърпани, а съдържанието им — изпразнено на пода. Двойният матрак на леглото бе преобърнат и изтърбушен с нож.
Ноа влезе зад нея, взира се около пет секунди в бъркотията, сетне се върна обратно в трапезарията.
— Мислиш ли, че този, който е преровил мястото, е намерил това, което е търсил? — попита Джордан, която го бе последвала.
— Той? Не е изключено да са били повече — отбеляза Дейвис.
— Какво липсва според теб, Джордан? — попита Ноа.
— С изключение на почистващи препарати ли? Компютърът на професора.
— Правилно — кимна агентът.
— Кабелите са все още тук — рече Джо. — Виждате ли? На пода зад бюрото. И погледнете всички тези зарядни устройства. Обзалагам се, че е използвал телефони еднодневки, които не могат да се проследяват.
На Джордан й се стори, че под вестниците нещо помръдна. Сигурно някоя мишка. Не изпищя. Искаше, но се сдържа.
— Аз ще изляза малко навън… на чист въздух.
Не дочака разрешение. След като се озова на тротоара, разтри ръцете си и потръпна при мисълта за гадините, които може би се бяха заврели по дрехите й.
Ноа и Джо се появиха след десет минути. Ноа приближи към нея и прошепна:
— Мишката те изплаши, нали, сладурче?
Понякога й се щеше да не е толкова наблюдателен.
— Хей, Джордан, искаш ли да отвориш багажника? — подвикна той иззад колата.
— Не е смешно — отвърна му тя.
Но усмивката му говореше обратното. След като го отвори, се обърна към Джо:
— Сигурен ли си, че искаш да оставиш тези кутии вътре? Само за секунди ще бъдат нападнати от всевъзможни буболечки.
— Ще ги запечатам добре — отвърна началникът на полицията. — Двама полицаи ще ми помогнат да прегледам всичко в къщата, в това число и кутиите, страница по страница. Не съм сигурен какво ще търсим, но се надявам да се натъкнем на нещо.
Джордан изведнъж си спомни.
— Началник Дейвис, у мен е флаш драйвът, който ми даде професорът. Дали ще ви бъде от полза?
— Всичко, което би могло да ни даде информация за професора, ще ни е от полза — отвърна той. — Ще се погрижа да ви се върне.
Взе една от кутиите и се запъти към къщата.
— Предполагам, че след като свършим с тях, ще ги изпратя на роднините му. При условие че успея да ги открия — добави полицаят.
— Той е част от клана Макена — обади се Джордан, — но не ми се вярва някой от тях да е бил близък с професора. Той не беше съвсем в ред.