Ноа улови ръката й и я поведе през тълпата, сякаш това бе най-естественото нещо на света.
Агент Стрийт ги очакваше прав до едно сепаре в дъното. Ноа изчака Джордан да се плъзне на дървената пейка, сетне се настани до нея.
— Какво има в папката, агент Стрийт? — попита Джордан.
— Моля те, казвай ми Брайс — настоя мъжът и тъкмо се канеше да отговори на въпроса й, когато се появи сервитьорът, за да вземе поръчките им. — Сега не си на работа, нали? — обърна се той към Ноа.
— От два дни не съм официално на работа. Просто помагам на приятел.
— Искаш ли да пийнеш една бира?
— Разбира се — кимна Ноа. — Джордан?
— За мен диетична кола.
— Събрал съм доста информация за братята Дики — каза Брайс, след като сервитьорът се отдалечи. — С Ранди всичко е наред, но през годините Джей Ди е имал неприятности със закона. Бил е побойник и е участвал в доста схватки, а след едно сбиване в някакъв бар е попаднал в затвора.
Ноа чакаше да чуе нещо ново.
— Това, което буди интерес — продължи Брайс, — е, че бившият съкилийник на Джей Ди, мъж на име Калвин Милс и в момента излежава двадесетгодишна присъда за убийство. Кал, както го наричат всички, е работил за охранителна компания. Разбира от всякакви видове оборудване за наблюдение и следене, запознат е с най-съвременните електронни джунджурийки. Кал обичал да минава по няколко пъти на ден покрай къщата си, за да подслушва разговорите на жена си по телефона.
— Явно не й е вярвал — заключи Джордан.
— Оказало се, че имал сериозно основание за това — поде отново Брайс. — Един следобед бил паркирал малко по-надолу по улицата и слушал разговора й в леглото с някакъв тип, с когото се била запознала в службата.
— По-късно Кал казал на детективите, че навярно би могъл да й прости изневярата, ако не се била подиграла с… оборудването му. — Агентът стрелна Джордан с поглед, преди да продължи: — Според Кал, съпругата му нарекла мъжкото му достойнство „бъркалка за коктейли“.
— Е, това обяснява всичко — провлачено отбеляза Ноа и се облегна назад. — Значи я е убил, така ли?
Да — потвърди Брайс. — За негов късмет съдията бил мъж, затова Кал не получил максимална присъда.
— Съдията е проявил съчувствие — кимна Ноа.
Джордан не можеше да разбере дали двамата й събеседници се шегуват, или са сериозни.
— Та този тип е убил жена си! — възмути се тя.
— Да, така е — съгласи се Ноа, — но никой не бива да се подиграва с мъжкото оборудване.
По изражението на Стрийт си личеше, че напълно го подкрепя. Чак когато Ноа й смигна, тя разбра, че се шегува.
Питиетата им пристигнаха и след като си поръчаха две пици, специалитет на заведението, Брайс отново заговори:
— Кал научил Джей Ди на всичко, което знаел за следенето. Той проявил истински интерес към него. Един от пазачите каза, че Кал се мислел за нещо като технологичен гуру.
— Откри ли нещо за финансите на Джей Ди? — попита Джордан.
— Да — кимна Брайс. — През последните шест месеца е внесъл доста пари в брой, но за разлика от професор Макена, депозитите не надвишават хиляда долара.
— Изнудване. Ето с какво се е занимавал — заключи Джордан. — Подслушвал е разговорите на хората и след това ги е изнудвал.
— И аз така предположих — съгласи се Брайс.
— Иска ми се да вляза в дома му — обади се Ноа.
— Е, без заповед за обиск няма да можеш — рече Стрийт и му подаде записките си. — Тук е всичко, което съм събрал. Ако имаш нужда от допълнителна информация, обади ми се.
— Благодаря — отвърна Ноа. — Оценявам го.
— Радвам се, че успях да ти помогна — каза Брайс. — Чудесно е, че най-после мога да работя с теб. Вие двамата с Ник сте истинска легенда в Бюрото. Чувал съм за някои от случаите ви. Имате впечатляващо досие.
Ноа придоби сериозно изражение.
— Иска ми се да е по-добро. Не всички работят така, както бихме искали.
Стрийт кимна.
— Знам, но някои успяват. Чух какво си направил по случая Бейнс в Далас. Навремето само за това се говореше. Чух също, че тази година Джена Бейнс е постъпила в университета.
Ноа леко се усмихна.
— Да, тя се справя страхотно.
Джордан слушаше разговора с нарастващ интерес.
— Коя е Джена Бейнс? — попита тя.
— Едно хлапе, което не заслужаваше злата си съдба.
Брайс забеляза недоумението по лицето на Джордан от мъглявия отговор на Ноа и побърза да обясни: