— Джена Бейнс е едно малко момиче, чиито родители починали рано и тя отишла да живее при единствения си роднина, неин чичо, който бил дилър на наркотици. Нещата в дома му тръгнали наистина зле. През повечето време той бил надрусан, а неколцина от престъпните му приятелчета се нанесли в къщата и поели бизнеса. Джена прекарала две години с тези отрепки. Когато не я държали заключена в дрешника, я ползвали като персонална секс робиня. Накрая властите надушили някакви наркодела и нахлули в къщата. За нещастие, водачът на бандата бил осведомен и избягал преди това. Взел Джена със себе си като заложница. Точно тогава се намесили брат ти и Ноа. Онзи тип държал детето повече от два месеца, като постоянно се местел — затова било много трудно да го заловят, но най-после успели да го проследят до празна сграда с апартаменти. Чух, че когато нахлули там, Джена била направо пребита от бой и не можела да каже почти нищо. — Мъжът погледна към Ноа за потвърждение.
Част от гнева, който Ноа бе потиснал, изплува, докато отговаряше:
— Тя беше изплашена до смърт. Вкопчи се в мен и само повтаряше: Не си тръгвай. Не си тръгвай.
Брайс погледна към Джордан и възобнови разказа си:
— Когато Джена била изписана от болницата, социалните се намесили, но Ноа й намерил чудесно приемно семейство.
— Те бяха мои приятели — обясни Ноа. — Знаех, че ще бъде в добри ръце. Просто не исках след всичко, което бе изстрадала, да попадне във водовъртежа на системата.
— Е, от това, което съм чул, неизвестен благодетел платил таксата й за обучение. Според слуховете, благодетелят си ти.
Ноа не каза нищо.
— Джена е страхотно хлапе. Иска да стане учителка.
— Това, което си направил, е изключително благородно — отбеляза Брайс.
Ноа не обърна внимание на комплимента и сви рамене.
— Много хора биха сторили същото.
Разговорът бе прекъснат от пристигането на сервитьора с пиците. Джордан изяде само едно парче, но мъжете се справиха с останалото, докато продължиха да обсъждат братята Дики.
Младата жена се облегна на дървената пейка и слушаше, но всъщност не чуваше какво си говорят. Гледаше Ноа. Винаги бе знаела, че е отдаден на работата си, че е чувствителен и забавен, но явно имаше доста неща, които не подозираше за него.
Ноа довърши бирата си и поръча бутилка вода. Тя го наблюдаваше, докато той облегна лакти и преплете пръсти, заслушан в теориите на Брайс за разследването. Има хубав профил — помисли си Джордан. — А когато се усмихне…
О, боже, знаеше какво се случва. Къде беше Кейт сега, когато се нуждаеше от нея? На медения си месец, разбира се. Кейт можеше да я накара да се опомни, но приятелката й не беше тук и Джордан внезапно осъзна, че се намира в голяма беда. Започваше да се превръща в една от почитателките на Ноа Клейборн.
Чудеше се какво ли ще изпита, ако я целуне. Да я докосва… да я държи…
— Джордан, готова ли си?
Въпросът я сепна.
— Готова за какво?
— Да тръгваме — рече Ноа.
— Да, разбира се. Брайс, беше ми много приятно — усмихна се тя. — Разбирам, че си свършил много работа, отделяйки от личното си време и бих искала да знаеш колко високо оценявам помощта ти.
— Няма нищо, а и не е нужно да ми благодариш. Ти си сестра на Ник.
Тримата излязоха заедно. На вратата Брайс се сбогува с тях.
— Кога е крайният срок? — попита той.
— Утре на обяд — отвърна Ноа. — Ако дотогава не съм говорил с братята Дики, ще поема нещата в свои ръце.
— Звучи ми добре.
Джордан беше мълчалива по обратния път до мотела. На няколко пъти Ноа я поглежда и я пита дали е добре.
— Добре съм — отвръщаше всеки път тя.
Но не беше. В душата й цареше пълен хаос. Можеше да мисли единствено за Ноа. Трябваше да се стегне и да се овладее. Повече никакви налудничави фантазии. Няма да се пита какво ли ще е да се люби с него. Престани, повтаряше си младата жена. Но колкото повече се опитваше да го пропъди от мислите си, толкова по-упорито се връщаше той.
Йога. Ето от какво се нуждаеше. Когато се прибере в мотела, ще си вземе набързо един душ, ще си облече пижамата и ще седне в средата на леглото в поза лотос. Ще диша дълбоко и ще проясни мислите си. И близостта му няма да й повлияе. Ще освободи съзнанието си от него.
— Какво не е наред с теб? — попита Ноа.
— Защо си мислиш, че нещо не ми е наред?
Той се засмя.
— Хвърляш ми доста тревожни погледи.
Тя смотолеви някакво нелепо извинение и през останалия път до мотела се взира през прозореца на колата.
Отнесе торбата с документите в стаята си и рязко спря. Вратата на стаята на Ноа бе отворена. Леглото му беше оправено, а върху възглавницата имаше малки шоколадчета. Нейното не бе пипано.