Младата жена поклати глава и се засмя.
— Изненадана съм, че Амилия Ан не те очаква в леглото.
Той се усмихна и влезе в стаята си.
— Тя не е мой тип.
Искаше й се да го попита какъв е неговият тип, но се спря; вместо това грабна пижамата си и се запъти към банята.
Определено се почувства много по-добре и мислите й се проясниха, след като взе душ и изми косата си. Дори си даде труда да я подсуши.
Докато отмяташе покривката, видя, че Ноа говори по телефона. От време на време чуваше смеха му. Помисли, че може би разговаря с Ник. Тъкмо се бе настанила удобно в леглото с купчина листове в ръце, когато Ноа влезе в стаята й.
— Ник иска да му се обадиш на мобилния. Но почакай две минути. В момента говори на другата линия с Моргенстърн. — Подаде й телефона си. — Отивам да си взема душ. Каквото и да стане, не отваряй вратата на никого. Разбра ли?
— Да.
Той вече бе изчезнал в банята, когато тя се сети, че не го попита дали е казал на Ник за Лойд. Разбира се, че го е направил. Но може и да бе оставил на нея да съобщи новината. Тя не искаше Ник да се връща в Серенити. Ако всичко вървеше добре, утре по някое време щеше да си е в Бостън.
След като подреди копията, се свърза с брат си. Ник вдигна на второто позвъняване.
Той не си губи времето с поздрави, а направо попита:
— Намерила си още един, а?
ДВАДЕСЕТ И ТРЕТА ГЛАВА
Джордан седеше в средата на леглото, задълбочена в четенето на друга смразяваща кръвта история за жестока битка между Макена и Бюканън. Всеки от двата клана бе призовал съюзниците си, за да потеглят на война и да унищожат врага си. Беше толкова погълната от историята, че не забеляза Ноа, който стоеше на прага и я наблюдаваше.
Мъжът си каза, че трябва незабавно да се обърне и да се върне в стаята си, но не можеше да помръдне. Тя го привличаше толкова неудържимо, а дори не го съзнаваше. Обичаше да е близо до нея, да си говорят, да слуша шантавите й истории и теории, обичаше да гледа усмивката й. А най-прекрасното у нея беше способността да го разсмива. Досега никоя друга жена не го бе карала да се чувства по този начин.
Освен това е дяволски хубава, реши Ноа. Дори и когато — както в момента — носеше очила. Не разбираше защо го възбуждаха толкова, но си беше факт. Ако беше с очила, когато се натъкнеше на нея в Нейтънс Бей, винаги гледаше над главата й, за да не се разсейва. Веднъж Моргенстърн забеляза какво става и му го каза. Сега Ноа се питаше дали психиатърът не е разбрал, че Джордан го привлича, преди самият той да го е осъзнал.
Кога бе престанала да бъде малката сестра на партньора му и се бе превърнала в тази невероятно сексапилна жена, която искаше да заведе в леглото?
Знаеше какво ще се случи още преди да пристъпи в стаята й. И не му пукаше за последствията. Стигна безшумно до леглото, остави кобура с пистолета върху тоалетната масичка и седна до нея.
Джордан вдигна глава и се усмихна. Той изглеждаше спокоен и отпуснат в протърканите джинси и избелялата тениска. Наблюдаваше го, докато се намества в леглото. Ноа подпря две възглавници под тила си, след което ги тупна два пъти с юмрук, за да ги разбухне. Прозина се шумно, скръсти ръце на гърдите си и затвори очи.
— Удобно ли ти е? — попита го.
Очите му останаха затворени.
— Прочети ми приказка преди сън.
— Историята е доста кървава.
— Обичам кървавите истории.
— Не съм изненадана — подкачи го тя. — Не се знае точно кога се е случила, но е някъде между 1300 и 1340 година. Леърдът на Макена заявил, че Бюканън са откраднали поредното съкровище от тях. Този път парче земя, граничеща със земите на Макена. А леърдът на клана смятал, че им се полага.
— Кой е дал земята на Бюканън?
Джордан поклати глава.
— Не се казва. Леърдът на Макена с месеци се възмущавал от това варварство. Накрая, през един следобед в началото на есента, младеж от рода Бюканън бил заловен в земите им. Леърдът на Макена решил да държи момчето като заложник срещу откуп. Ако Бюканън се откажели от земята, той щял да им го върне. В общи линии това бил планът, докато неколцина от воините на Макена, заслепени от ентусиазъм, не се престарали и не убили младежа. Точно така е написано — отбеляза Джордан. — Намерението им било само да го изтезават, но да го оставят жив.
— Бюканън били ли са съгласни да върнат земята преди убийството?
— Не са имали възможност да се съгласят или да откажат. Когато узнали, че един от техните е убит, събрали хората си и потеглили на война. Досега много пъти били влизали в бой с Макена, но този път било различно. Леърдът на Макена знаел, че предстои тежка битка, и свикал всичките си съюзници. Не се съобщава броят на клановете, но три са назовани.