— Джордан? — Гласът му бе пресипнал.
О, господи, щеше да спре. Тя преглътна.
— Да?
— Разтвори устни.
Ноа не помръдваше. Чакаше я да реши.
Всякаква вина или безпокойство излетяха от главата й. Можеше да мисли единствено за Ноа. Взря се в прекрасните му сини очи и бавно го притегли към себе си.
Това бе всичко, от което той се нуждаеше. Устните му се сляха с нейните в нежна и топла целувка. И прекрасна. Но скоро това не му бе достатъчно. Вкусил веднъж сладостта им, той закопня за повече. Езикът му се плъзна вътре и се потърка о нейния. Бавно изследва кадифената мекота, но дори това не му стигаше. Ръцете му се сключиха около нея и целувката стана по-настойчива и страстна.
Той беше ненаситен, изгарящ от желание. Смяташе, че трябва да сломи съпротивата й, докато не усети как пръстите й дърпат тениската му. Нима тя искаше да спрат? Изпъшка и повдигна глава.
— Кажи ми какво искаш. — Гласът му бе дрезгав шепот.
— Всичко — промълви тя. — Свали… свали всичко.
Топлият блясък в очите й го накара да изтръпне. Палецът му се плъзна по долната й устна.
— Много си сладка, знаеш ли?
— Като захар?
— Много повече — промърмори Ноа.
Той вдигна тениската й, а в същото време се опита да съблече своята. Но тя се оплете в ръцете и лактите му, и внезапно се почувства толкова възбуден и нетърпелив, сякаш му беше за пръв път. Знаеше как да достави удоволствие на една жена — Господ му бе свидетел, че през годините бе усъвършенствал уменията си, — но сега бе различно. Джордан беше различна. Изгарящата нужда за нея му причиняваше почти физическа болка. Никога досега не бе изпитвал нещо подобно.
Неговата тениска излетя първа, но нейната скоро я последва. Тя не беше нито срамежлива, нито неуверена. Погали гърба му, раменете, ръцете. Ноа усещаше забързаните удари на сърцето й, а когато докосна гърдите й, тя се изви нагоре към него и тихо простена.
Бедрата й потръпваха под неговите. Той целуна шията й, сетне устните му бавно се придвижиха по-надолу в сладко мъчение. Езикът му запърха по ключицата, а когато най-после достигна гърдите й, той усети как тя се стегна под него.
Започна бавно да я подлудява. Досега нямаше представа, че гърдите й са толкова чувствителни, но с всяко докосване на езика му тя губеше и последните останки от разум.
Той също не бе на себе си. Пое дълбоко дъх и страстно я целуна. Ръцете му трепереха. Целуна я отново — бързо и жадно, — сетне се отдръпна.
— Искам да те пазя.
Сърцето й бясно препускаше. Щом той стана, Джордан обви ръце около възглавницата и я притисна към гърдите си. Една целувка, помисли си тя и се бе разтопила. Въздъхна. Ноа определено знаеше как да целува. Никой друг мъж не я бе карал да се чувства по този начин.
Леглото хлътна, когато се върна при нея. Той дръпна възглавницата и тя не се възпротиви. Претърколи се по гръб, без да откъсва поглед от него. Ръцете му се плъзнаха надолу до кръста й и нежно свалиха шортите. Захвърли ги на пода. Вече бе свалил своите гащета и се настани между бедрата й. Стегнатото му тяло покри нейното и дъхът й секна.
Ръцете й замилваха гърба му, пръстите й бяха нежни като криле на пеперуда. Устата му намери отново нейната. Ласките й станаха по-трескави. Тя впи пръсти в раменете му, молейки го да спре с това мъчение.
— Ноа. — Не знаеше дали бе извикала името му, или бе само стенание. Ръката му се бе пъхнала между бедрата й и това я подлудяваше. Той знаеше точно къде и как да я докосне. Младата жена се извиваше в ръцете му, умоляваща го да я вземе.
Отчаяно копнееше да почувства всеки сантиметър от тялото му, да потъне в топлината му. Дишането му стана накъсано, а това я възбуждаше още повече. Щеше да умре, ако не престанеше с това сладостно мъчение.
Ноа се въздържа колкото можа по-дълго, за да удължи удоволствието и за двамата. Но откликът й отприщи страстта. Знаеше, че е готова. Ноктите й драскаха раменете му, а тялото й се извиваше под неговото. Устните му завладяха нейните, докато разтваряше бедрата й, за да се потопи във влажната й пулсираща женственост. Когато проникна в нея, тя извика. Беше толкова стегната и гореща, че той простена от блаженство. Остана напълно неподвижен, докато мълвеше задъхано името й.
— Ах, Джордан. По дяволите!
Но тя нямаше да го остави да си поеме дъх. Всеки нерв в тялото й крещеше за освобождение. Повдигна колене, за да го приеме по-дълбоко, и започна да се движи.
О, как искаше да му достави удоволствие, да го подлуди така, както той я подлудяваше. Захапа рамото му, целуна устните му, после се придвижи по врата му. Едва успяваше да си поеме дъх. Той се отдръпна и отново проникна дълбоко. Очите й се наляха със сълзи, а главата й се замая от силата на напиращите чувства. Тласъците му станаха по-силни, по-настойчиви. Беше истинско вълшебство.