— Ставай, Джордан — подвикна Ноа. — Трябва да тръгваме.
Никаква целувка. Никакви любовни слова. Нямаше дори Добро утро. Тя го проследи с поглед, докато се скри в стаята си, сетне се претърколи по гръб и се втренчи в тавана. Защо не я бе целунал?
Не се задълбочавай — каза си младата жена. — Не позволявай случилото се през изминалата нощ да става част от нещо по-голямо… като безнадеждната любов към един мъж, който никога не би искал да има сериозна връзка. Миналата нощ беше разтърсваща, но на дневна светлина всичко изглеждаше по-различно.
Тя изпъшка шумно, протегна се и се насили да стане. Запъти се с олюляваща се походка към банята.
Силната струя на душа проясни мислите й. Ноа определено изглеждаше равнодушен. Всъщност поведението му граничеше с безразличие. Джордан не спираше да мисли за това, докато подсушаваше косата си. Каза й, че трябва да тръгват, но това бе всичко. Дори не й спомена къде отиват. Напускаха ли града? Тя нахлузи пола и бледосиня блуза. Надяваше се, че ще си тръгнат. Трябваше да се махне от Серенити и от този мъж, преди чувствата й да я обсебят и превърнат в поредната отчаяна членка на КПНК, една досадна лепка. Никога нямаше да позволи това да се случи. Докато си слагаше слънце защитен крем, малко грим и гланц на устните, решението й бе взето. Грабна кутийката с лещите и се върна в спалнята. Ноа говореше по телефона.
Тя изчака на прага да свърши разговора си.
— Къде отиваме? Да си събера ли багажа и да платя сметката?
Той поклати глава, но не я погледна, докато си слагаше кобура с пистолета.
— В десет имаме среща с шериф Ранди — отвърна. — Ще уредим сметката, след като се върнем.
— Изчакай ме само да си взема ключовете и очилата.
— На нощната масичка са — напомни й той.
Този коментар явно щеше да бъде единственото признание, че предишната нощ са били заедно в леглото.
— Готова ли си? — попита Ноа, грабна ключовете си и се запъти към вратата.
Тя взе чантата си и напъха вещите си вътре. Как можеше да е толкова безразличен към случилото се през изминалата нощ? А как можеше тя да е толкова развълнувана? Усети как сърцето й се свива от болка, но се овладя и храбро го последва.
Знаеше какво щеше да й каже Кейт. Приятелката й щеше да й напомни, че това просто е разликата между един мъж и една жена. И може би щеше да е права. Но това нямаше значение. Поведението на Ноа й причиняваше болка. Не само беше безчувствено, но и долно. Истински негодник. Е, вече се чувстваше по-добре. Виновникът беше назован. Ноа бе този, който имаше проблем, не тя. Изгледа го намръщено, докато минаваше през вратата. Той явно не забеляза, че тя не е в най-доброто си настроение, или ако го беше направил, с нищо не го показа.
Двамата нарушиха традицията и хапнаха в една закусвалня в източната част на града. Джордан се задоволи с препечена филийка и горещ чай. Ноа си поръча обилна тексаска закуска.
Тя гризваше от филийката и се взираше в него през масата.
— Нещо притеснява ли те? — попита той.
Джордан бавно поклати глава.
Ноа се усмихна.
— Ще ми кажеш ли, или ще се наложи да гадая?
— Миналата нощ правихме секс. Много, много секс.
За нещастие, направи това бойко изявление тъкмо когато сервитьорката слагаше сметката върху масата. По-възрастната жена с буйни коси се изкиска като тийнейджърка. Джордан се засрами и усети как лицето й пламва. Усмивката на Ноа стана по-широка, а очите му заблестяха дяволито. Явно неудобството й искрено го забавляваше. Нямаше никакво съмнение, че първата работа на сервитьорката ще бъде да изтърчи при колегите си и да им съобщи за нимфоманката на трета маса.
— Да — кимна Ноа, — правихме.
Тя се облегна назад.
— Добре тогава.
— Добре тогава? — повтори той.
Сега бе ред на Джордан да кимне:
— Това исках. Потвърждение.
Що се отнасяше до нея, темата бе приключена. Сгъна салфетката си, остави я върху масата, погледна часовника си и рече:
— По-добре да побързаме. Вече е почти десет.
Готвачът се взираше в нея през прозорчето за подаване на поръчките, както и двете сервитьорки зад плота. Джордан излезе с високо вдигната глава.
Знаеше, че Ноа не разбира защо тя имаше нужда да чуе потвърждението му, но това нямаше значение. От този момент нататък нещата щяха да бъдат, както досега. За нея той щеше да бъде приятел и партньор на брат й, а тя скучната, но определено щастлива жена, обитаваща своята безопасна зона на комфорт.
Ноа тъкмо се бе настанил на седалката зад волана, когато забеляза смръщената й физиономия.
— Какво ти става?
— Просто имах просветление.
— Нима? И какво е то?