— А ти смяташ ли, че е била некомпетентна?
Той поклати глава.
— Имаше трудности в работата с компютъра, ама иначе се справяше добре с телефонните обаждания и предаването на съобщения.
— Тогава защо не я върнеш?
— Маги я е обвинила в кражба на консумативи, но аз не го вярвам.
— Джо, трябва да направиш нещо.
— Опитвам се — отвърна той.
Но не е достатъчно, помисли си Джордан.
Щом Ноа се върна в полицейския участък, тя му каза за Кари. Не го помоли да направи нещо по въпроса, защото знаеше, че ще го стори.
— Нямаме повече работа тук — заяви Ноа. — Отиваме в мотела, за да уредим сметката и се махаме. Искам да откарам Джордан на летището и да я кача на самолета за Бостън. Ако имаш нужда от нещо…
— Ще се върнеш, нали?
— Агентите Чадик и Стрийт ще се заемат с това, ако се нуждаеш от помощта им. Трябва само да ги помолиш.
— Искаше ми се ти да останеш, но разбирам, че нямаш търпение да си тръгнеш и да се върнеш към работата си — рече Джо, докато стискаше ръката на Ноа. Обърна се към Джордан: — Накрая все пак ще има дело. Ще се наложи да дойдеш за него.
— Ще го направя — обеща тя.
Обля я огромна вълна на облекчение, докато излизаше от полицейския участък. Най-сетне щеше да напусне Серенити.
Не им отне много време, за да си съберат багажа. Ноа смяташе да сложи чантите в колата и след това да се разплати с Амилия Ан. Едно телефонно обаждане обаче напълно промени плана му.
— Ноа, обажда се Джо. Къщата на Макена гори!
ДВАДЕСЕТ И СЕДМА ГЛАВА
— Какво, за бога, става тук? — Гласът на Джо трепереше. Стоеше с Джордан и Ноа на тротоара срещу къщата, наета от професора и наблюдаваше как бушуващите пламъци я поглъщат.
Той пъхна ръце в джобовете си.
— Миналата нощ се изля голям порой. Би трябвало водата да се е просмукала в покрива и още да е влажен, но явно не е. Погледни този пожар. — Поклати глава. — Никога досега не съм виждал огън да обхваща толкова бързо някоя къща.
В момента една буря щеше да е добре дошла, помисли си Джордан. Засенчи очи с ръка и погледна към небето. Ала за съжаление нямаше и следа от облак. Както обикновено, пустинното слънце грееше ярко и безмилостно над главите им.
— Не, сър — промърмори Джо. — Никога не съм виждал нещо подобно.
Макар да не се съмняваше, че палежът е умишлен, все пак се нуждаеше от доказателства.
— Погледнете огъня — къщата гори от четирите страни. Сякаш е била залята с напалм. — Джо се извърна към Ноа. — Знам, че началникът на пожарната трябва да го потвърди, но се обзалагам, че е умишлен палеж. Не си ли съгласен?
— Така изглежда — отвърна без колебание Ноа. — Бих казал, че е използвано много силно запалително средство, за да се подпали и поддържа огъня.
— Никога не съм виждал къща да изгаря толкова бързо — повтори Джо, искрено впечатлен. — Макар че не го проумявам. Защо е трябвало да я изгарят до основи? Детективите и криминалистите от Бърбън я изследваха от горе до долу и каквото, и доказателство да са открили, вече е в лабораторията им. Вие също бяхте в къщата. Видяхте какво бе останало. Само стари вестници и овехтели мебели. Видяхте ли нещо, заради което да си струва да бъде изгорена? Аз със сигурност не забелязах.
Джо се премести, за да вижда Джордан, която бе застанала от другата страна на Ноа.
— Съжалявам за онези кутии с документи. Знам, че се надяваше да ги получиш.
Тя не изясни недоразумението. Дейвис очевидно бе забравил, че е направила копия. Или смяташе, че е искала да направи още, но това вече нямаше значение. Информацията им беше част от наследството на професора, а и тя вече не се нуждаеше от нея.
— Не мисля, че някой би си създал подобно главоболие само за да се отърве от някакви исторически изследвания — заключи Джо.
Джордан наблюдаваше работата на пожарникарите. Те всячески се опитваха да спасят къщата, както и да предотвратят разрастването на пожара. Ако вятърът подемеше пламъците, цялата улица щеше да бъде обхваната от огъня.
— Уверихте ли се, че всички съседи са изведени от домовете си? — попита тя.
Джо кимна.
— Само старата госпожа Скот ми създаде неприятности. Не ми даваше да я приближа и да я сваля по стълбите. Един от пожарникарите я изнесе на ръце, докато тя риташе и пищеше. И знаете ли какво викаше? Че не искала да си пропусне сериала по телевизията.
— Защо не е искала да я доближаваш?
— Смята, че никой не прави нищо за нея. Като трън в петата е. Един ден се обажда на шериф Ранди, а на следващия звъни на мен, за да се оплаче от нещо. Хич не се интересува от правомощията на полицията. Всеки, който мине през двора й или зад къщата, е нарушител. Онзи ден ми се обади, за да се оплаче, че някакви деца стъпкали цветята на предната й веранда. — Посочи надясно. — Къщата й е през две къщи от тази на Макена. Можете ли да наречете тези плевели цветя?