— И каква точно е била работата му? — Джордан бе застанала на прага и гледаше уредите, които Чадик вадеше от някакъв кашон и подреждаше на пода.
Стрийт хвърли на Ноа чифт ръкавици и посочи към нещо, което приличаше на миниатюрна сателитна чиния.
— Това е параболичен микрофон. Позволява да се чуе разговор от приблизително триста метра.
Ноа приближи, за да го огледа по-подробно.
— Има вградено записващо устройство, както и външен извод — отбеляза.
— Питам се колко ли лични разговори е подслушал — обади се Джордан.
— Не само е слушал — отново заговори Стрийт. — Почакайте само да видите видео колекцията му. Инсталирал е камери в стаите на онзи долнопробен мотел, който държи. Снимал е клиентите с момичетата. Сигурно ще ги открием в отдушниците или в лампите на таваните.
Чадик кимна.
— Прегледа ли някои от видеозаписите?
— Само един — отвърна Стрийт. — Добро качество. Филмът изобщо не е размазан. — В гласа му прозвучаха цинични нотки. — Изключително графично изображение.
— Страхотно! — прошепна Джордан. Само това, че беше в къщата на Джей Ди, я караше да се бои, че ще прихване нещо заразно.
— Погледнете този бинокъл. — Ноа взе уреда и го огледа. — Има вграден усилвател на звука. Супермодерна технология.
— Да — съгласи се Чадик. — Джей Ди е можел едновременно да наблюдава и да слуша.
— И записващо устройство — добави Стрийт. — Някои от тези приспособления са съвсем нови. Батериите още не са разопаковани. Бих казал, че е въртял сериозен бизнес. Според мен се е занимавал с изнудване. А съдейки по цялото това оборудване, трябва да е имал доста дълъг списък с клиенти, не мислите ли? Как иначе ще знае кога, кой и колко е платил?
— Може би — замислено промърмори Чадик. — Намери ли някакви тетрадки или листове?
Колегата му поклати глава.
— Предполагам, че е съхранявал информацията в компютъра си.
— Той е имал компютър? — изненада се Чадик. — И къде е?
— В кабинета зад кухнята. Не го ли забеляза?
— Още не съм огледал всичко.
Джордан не обръщаше голямо внимание на разговора. Мислеше си за вноските в брой, които Джей Ди бе направил в своята сметка. Професорът беше боравил с големи суми, но Джей Ди никога не бе депозирал повече от 1000 долара наведнъж. Да не би съвсем наскоро да е започнал бизнеса си? И откъде е взел пари, за да си купи толкова модерно оборудване? Сигурно е било доста скъпо.
Приближи до прозореца и погледна към улицата, докато се опитваше да отгатне каква е била връзката между Джей Ди и професора.
След като Ноа прегледа и последния кашон, се изправи и попита Стрийт дали е имал време да погледне компютъра.
— Пуснах го, но не успях да отворя нито един от файловете. Достъпът е блокиран. Ще се наложи да го вземем с нас и да го дадем на някого от техниците, за да си поиграе малко. Смятам, че ще отнеме доста време.
— Може би не — усмихна се Ноа и се обърна към прозореца. — Джордан, ще имаш ли нещо против да проникнеш в базата данни на този компютър?
Тя погледна през рамо.
— С удоволствие — отвърна. Радваше се, че може да бъде полезна. — Случайно да е лаптоп? — не можа да се сдържи тя.
— Сладурче, не се ли разбрахме да забравиш за това?
— Само попитах — усмихна се младата жена.
Последва Ноа в кабинета. Компютърът беше нов модел и Джордан бе впечатлена. Кари й беше казала, че в затвора й предложили да изкара компютърен курс, но тя не проявила интерес. Може би и в затвора, където Джей Ди е излежавал присъдата си, е имало подобни обучения, но той се бе записал.
Ноа придърпа един стол и й посочи клавиатурата.
— Действай.
Отне й секунда, за да извика списъка с файловете. Отварянето им щеше да изисква малко по-дълго време.
— Извикай ме, когато влезеш — каза Ноа и се върна в дневната при Чадик.
Стрийт остана да гледа как пръстите на Джордан летят по клавишите. Букви и числа изпълниха екрана. Той нямаше представа какво прави, но тя явно знаеше, а това беше важното.
Джордан загуби представа за времето, улисана в работата си. Накрая успя да отвори файловете.
— Влязох! — извика тя.
Една папка се отвори тъкмо когато Ноа слагаше ръце върху раменете й.
— Какво е това?
— Списък. — Приближи до екрана. — Записал е доста неща.
Джордан стана и се отмести, за да може Стрийт да седне. Гърбът й се бе схванал и тя забеляза, че навън се е стъмнило. Колко ли дълго бе останала пред компютъра? Изви се и се протегна.
Чадик се облегна на бюрото.