Стив не умееше да прикрива чувствата си. Ноа видя облекчението в очите му и знаеше защо. Той фигурираше в списъка на Джей Ди не само заради връзката си с Чарлин, но и с някои факти, уличаващи дейността му на застраховател.
— Смятате ли, че някога ще се разбере защо Джей Ди е убил онези мъже? — поинтересува се Дейв.
— Джо ще ни каже, когато разбере нещо — увери го Стив.
— Мъчно ми е за Ранди Дики. Той се оказа свестен шериф. Това ще бъде тежък удар за него. Мисля, че Джей Ди беше единственият му близък роднина.
Ноа забеляза, че Илай Уитакър стоеше и слушаше разговора, но почти не взе участие в него.
— Ти с какво си изкарваш прехраната, Илай? — попита го агентът.
— Отглеждам коне, имам и стадо говеда — отвърна мъжът.
— Каква порода?
— Дългороги. Изглежда, те са най-подходящи за развъждане в тази част на страната.
Ноа му зададе още няколко въпроса за работата му и не след дълго двамата се отделиха от групичката, потънали в разговор за отглеждането на добитък.
Дейв се усмихна.
— Никога не съм виждал Илай толкова дълго да говори с непознат.
Останалите мъже също го забелязаха и кимнаха.
Стив се обърна към Джордан:
— Знам, че вие двамата сте отскоро в града, но не ви възприемам като чужденци. Станахте причина за голямо оживление. Кога напускате Серенити?
— Утре — отвърна тя.
— За мен беше истинско удоволствие да се запознаем — увери я Дейв.
— Мисля, че доста ги разпитвахме за една вечер — намеси се Джафи. — Защо не си вземете по едно питие от бара и да заемете местата си?
Останалите мъже се разпръснаха, но Дейв и Илай останаха с Джафи, за да си вземат довиждане с Джордан.
— Определено ще ми липсваш — каза Джафи. — И наистина съжалявам, задето си изгубила историческата документация. Разбрах, че си я оставила в къщата на професора. Направи си целия този труд да я копираш, а накрая всичко е изгоряло при пожара.
— Истинско безобразие. Да не би да искаш да кажеш, че си дошла чак от Бостън заради тези проучвания? — попита Дейв.
— Наистина ли всичко е изгоряло? — учуди се Илай.
Джордан най-после успя да вземе думата:
— Имам копия. Те не бяха в къщата, вече бях изпратила голяма част от документите в Бостън, преди оригиналите да изгорят. Ако Джо или двамата агенти, които водят разследването, имат нужда от тях, ще им ги изпратя обратно.
— Е, това наистина са добри новини — зарадва се Джафи. — Значи пътуването ти не е било напразно. Вечерята днес е за сметка на заведението и не си помисляйте да спорите. Двамата с Дора сме изключително благодарни за помощта ти. Искрено се надявам, че някой ден пак ще дойдеш да ни кажеш „здрасти“.
Той я прегърна на сбогуване и стисна ръката на Ноа.
— Ако някой от двама ви има нужда от нова кола, си спомнете за мен. Лично ще ви я докарам до Бостън — предложи Дейв.
— Не се съмнявам, че ще го направи — подкрепи го Илай и се запъти към масата си.
Ноа остави щедър бакшиш на Анджела и поведе Джордан към вратата, съпроводен от дружно „довиждане“.
Никой от двамата не продума нищо цяла пресечка. Джордан първа наруши тишината:
— Хм. Вечер за покер. Изобщо не подозирах какво се задава.
Ноа се засмя.
— Никога досега не бях виждал онова изражение на лицето ти… когато съзря цялата тълпа.
— Вечерта не беше толкова лоша. Нахранихме се на спокойствие и се запознахме с някои очарователни господа — рече тя. — Очарователни… и доста интересни — отбеляза и кимна.
— Знаеш ли какво още е интересно?
— Какво?
— Половината от тези очарователни господа бяха в списъка.
ТРИДЕСЕТ И ПЪРВА ГЛАВА
Джордан стоеше под душа и отмиваше горещината на деня със сапун, ухаещ на кайсии, когато изведнъж я осени прозрение. Не искаше да се прибира у дома. Побърза да пропъди абсурдната мисъл. Разбира се, че искаше да се върне.
Искаше си обратно подредения и организиран живот. Когато продаде компанията си, получи солидна печалба, но сега трябваше да реши какво да прави по-нататък. Известно време обмисляше идеята да инвестира в разработката на нов компютърен процесор, толкова мощен, че да може да обработва и най-сложния мултимедиен софтуер. Проектът на прототипа дори вече се бе оформил в съзнанието й. Обаче това неминуемо означаваше да се изправи срещу гигантите от Силиконовата долина, а не й се щеше да го прави. Нека някой друг се занимава с проекта, който ще накара света да се върти по-бързо и по-бързо.
Нежеланието й да се впусне в тази надпревара не беше единственото смайващо прозрение. Вече не изгаряше от нетърпение да си купи нов лаптоп, нито мобилен телефон. Съвсем доскоро не можеше да си представи живота без тези постижения на техниката, но вече не се чувстваше толкова зависима от лаптопа си и й се струваше страшно приятно, че не се налага на всеки пет минути да отговаря на мобилния телефон. Наистина беше доста ободряващо да се освободи от подобна зависимост.